Гръцките банки може би ще се нуждаят само от 1,2 млрд. евро частен капитал

Четирите големи банки на Гърция може би ще се нуждаят от само 1,2 млрд. евро частен капитал (1,3 млрд. долара), за да попълнят капиталовия дефицит, в случай че успеят да привлекат 3,2 млрд. евро чрез дългов суап, съобщава Bloomberg.

Гръцкото правителство заяви, че очаква банките да съберат поне 4,4 млрд. евро от нужните 14,4 млрд. евро, като то ще запълни разликата между частно привлечения капитал и крайната цел. Общият дългов суап е базиран на изчисления на Bloomberg, който приема, че облигационерите ще приемат условията на банките.

Alpha Bank AE и Eurobank Ergasias SA може да надминат очаквания принос за запълване на капиталовата дупка само чрез обмен на дълг, подчертавайки факта, че капиталовият недостиг, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ), е по-нисък от очакваното. Piraeus Bank SA, с най-голям целеви принос от 2,2 млрд. евро, и Alpha Bank заявиха, че могат да съберат достатъчно средства, за да изпълнят целите.

„Като се опирам на комуникацията с инвеститорите, убеден съм, че банката ще може да привлече тези пари от частния пазар“, коментира в разговор с анализатори главният изпълнителен директор на Piraeus Антимос Томопулос в понеделник. „Банките ще бъдат изцяло рекапитализирани“, допълва той.

Четирите банки трябва да представят планове за покриване на недостига до 6 ноември. Стъпките трябва да включват и продаване на дялове, намаляване на основния бизнес или съкращаване на работни места.

ЕЦБ установи дефицит от 4,4 млрд. евро в гръцките банки, използвайки основни икономически предположения, и дупка в размер на 14,4 млрд. евро при най-песимистичния сценарий. Това е доста по-малко от сумата от 25 млрд. евро, заделена от европейските кредитори на Гърция през юли в подкрепа на рекапитализацията на банките.

Централната банка изготви доклад за активите на гръцките банки и осъществи стрес тестове, за да провери как ще се представят, ако икономиката се влоши още повече. Капиталовите празноти трябва да бъдат „покрити колкото се може повече с частни средства“, посочва ЕЦБ.

Ако се наложи гръцкият фонд за финансова стабилност към гръцкото правителство да помогне за рекапитализацията на банките, приносът ще е в размер на 25% от обикновените акции. Останалите 75% ще бъдат събрани чрез условно конвертируеми облигации с купон от 8%, които автоматично се превръщат в акции на 116% от номиналната стойност, ако основното съотношение на капитала спадне под 7%.

В понеделник National Bank of Greece, последна от четирите кредитора, представи условията за дългов суап срещу капитал. Облигационерите вероятно ще приемат предложенията на банките, тъй като иначе ценните книжа може би ще бъдат трансформирани в капитал към конкретната банка, казва анализаторът Нондас Николайдес от Moody’s Investors Service.

“Предложенията за обмен може да накарат инвеститорите доброволно да се съгласят с тях, вместо да рискуват да бъдат трансформирани в капитал на по-късен етап“, казва той.