Източногерманските директори в компаниите от Dax са все още рядкост

Майк Винкел е изключение сред членовете на бордовете на компаниите от индекса DAX. Не само защото управителят на Eon вече е постигнал впечатляваща кариера със своите 43 години. Той е израснал в ГДР - а това в момента е рядкост за главните изпълнителни директори на компаниите от водещия германски индекс, пише The Wall Street Journal.

25 години след падането на стената в Източна Германия редица източноевропейци успяват да стигнат до най-високите политически позиции, начело с канцлера Ангела Меркел и президента Йоахим Гаук. Но на по-горните, управленчески етажи на 30-те най-големи германски компании, те все още са по-слабо представени. От общо 181 директори, които работят в дружествата от индекса DAX, едва четирима са родени и израснали в Източна Германия, става ясно от изследване на Korn Ferry. 

За чужденците изглежда, че културните бариери са по-ниски. 47 от топ мениджърите са с негермански корени, 17 от тях са от САЩ, а броят на директорите от Индия съответства на броя на източногерманците.

Според Винел, който родом е от Нойбранденбург, това не е случайно: „В източногерманското общество хората като индивидуални фигури не бяха насърчавани да се издигат“, казва той в интервю за WSJ. „Колективът бе винаги на преден план“. Който расте в такова общество, расте с по-скромни стъпки - качество, което не е особено благоприятно за кариера на изпълнителен директор, пояснява той.

Това изживява и Берит Бретхауер, която работи като хедхънтър (специалист по подбор на висш персонал – бел. ред.). Тя търси специалисти за сферата на фармацевтичната и биотехнологичната индустрия, които биха печелили по около 200 хиляди евро годишно. Самата тя е от Източен Берлин и рядко намира подходящи кандидати от провинциите от бившата ГДР – най-много веднъж на 100 случая, оценява тя.

"Кандидатите от Източна Германия често не се саморекламират агресивно", казва Бретхауер, която е съавтор на изследването за произхода на членовете на бордовете в компаниите от DAX. Конкуренцията местната комунистическа партия е насърчавала само в сферата на спорта, което е и причината за това източногерманците от поколението, което сега заема позиции в бордовете, често да са по-отстъпчиви, отколкото техните връстници на Запад.

И за Майк Винкел, който въпреки това успява да стане директор, така или иначе става дума за поколенчески въпрос. „Всичко зависи от това колко дълго някой е бил социализиран в Източна Германия", казва той. Самият Винкел дори е завършил висшето си обучение в Източна Германия, но след падането на стената. Професионалният му път го води по-късно в Хановер, където предшественикът му в Eon Пройсен Електра поставя основите на кариерата му.

Но самият Винкел гледа на сегашните дискусии за икономическите успехи и неуспехи на източногерманците по спокоен начин. Произходът скоро няма да играе никаква роля, сигурен е той. „В крайна сметка как след 20 години ще дефинираме кой е източногерманец“, пита реторично той.