Марио Драги: Еврозоната остава в риск

В спорно донякъде свое изказване пред Европейския парламент в сряда президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че бъдещето на еврозоната продължава да е в риск, освен ако страните членки не се откажат от част от своята независимост и не създават повече паневропейски правителствени институции.

„Ние все още не сме достигнали етапа на истинския валутен съюз", заяви президентът на централната банка Драги в реч пред Европейския парламент в Брюксел, цитиран от Ройтерс. Несполуката на страните от еврозоната да хармонизират своите икономики и да създадат по-силни институции „крие рискове за дългосрочния успех на валутния съюз, ако той е изправен пред важни шокове“. 

Драги често призова правителствата от еврозоната да направят повече, за да се подобри икономическата ефективност, например чрез преразглеждане на ограничителните трудови регулации. Но е необичайно за него да предположи, че бъдещето на еврозоната може да зависи от това дали страните ще вземат под внимание съветите му.

Драги заяви, че Европейската централна банка ще приема гръцки държавни облигации като обезпечения при отпускане на кредити на местните банки, ако страната покаже, че е готова да се придържа към условията за нейното спасяване.

Централната банка прекрати приемането на гръцки облигации в началото на месеца, което бе удар за банките, които използваха наличните си гръцки държавни облигации, за да взимат заеми от централната банка с евтиния лихвен процент от 0,05%. Оттогава банките, изправени пред признаци за изтичане на капитали, трябваше да вземат спешно пари от друга програма на централната банка, която обаче е с по-висока лихва.

В речта си Драги също така отбеляза, че страните от еврозоната са постигнали напредък по отношение на централизирането на някои неща, като банковото регулиране например. Но без да назовава други конкретни примери, той заяви, че е необходимо да бъдат създадени повече институции, за да бъде сигурно, че страните от еврозоната следват собствените си правила. Членове на валутния блок често нарушавали насоките по отношение на публичните разходи и дълга.

В средносрочен и дългосрочен план трябва да се подсилят и общите институции. „Едно общо правило за спазване е толкова силно, колкото силни са общите институции, които могат да го наложат“, каза още той. Затова според него трябва да се премине от система на правила и насоки на национално ниво към такива на общностно.

Председателят на Фед заяви пред парламентаристите, че Европейската централна банка ще продължи с покупките на държавни облигации дотогава, докато инфлацията не се доближи до целевото ниво от около два процента в средносрочен план.

Това ще продължи (изкупуването на облигации - бел. ред.), докато Управителният съвет не види трайна промяна в развитието на инфлацията към тази цел, заяви гуверньорът на ЕЦБ. Инфлацията в еврозоната спадна до минус 0,6% годишно през януари след -0,2% през декември.