Моделът "добра" - "лоша" банка като лек за системата

От 2007 г. насам светът преживя период на тежък финансов стрес, невиждан от времената на Голямата депресия, засегнала основно Северна Америка, но също и отчасти Европа и Британската империя.

Кризата започна с колапса на жилищния ипотечен пазар в САЩ и се разпространи и в останалата част на света посредством сложните финансови деривати и последвалия срив на световната търговия. Много страни бяха (а някои и продължават да са) значително засегнати от тези неблагоприятни шокове, което доведе до системни банкови кризи, изискващи специално третиране.

Тези системни банкови кризи са разрушителни събития не само що се касае до финансовите пазари, но и за икономиките като цяло. В основата си катаклизмите често са предшествани от продължителни периоди на висок кредитен растеж и често са свързани с големи дисбаланси в частния сектор, падежни несъответствия или некачествено анализиран валутен риск, който в крайна сметка се трансформира в кредитен риск за банковия сектор.

Глобалната финансова криза остави много национални икономики, а оттам и световната икономика като цяло, с ненапълно решения въпрос за това с какъв лек да се третират т.нар. "лоши" активи на банките.

Напоследък дебатът застигна и България особено силно както в контекста на ситуацията с "Корпоративна търговска банка" (КТБ) и дъщерното ѝ дружество Търговска банка "Виктория", така и във връзка с едно паралелно събитие от Стария континент – проблемите с най-големия португалски кредитор Banco Espirito Santo (BES). Макар в основата си двата казуса да се различават по причините, довели до появата им, крайният ефект е сходен – сътресение в националния банков сектор и всичките проблеми, които води след себе си това.

Възможен ли беше моделът "добра"-"лоша" банка и в България? 

Нека погледнем към българския случай в ретроспекция. На 12 юни КТБ придоби 100% от акциите с право на глас от капитала на "Креди Агрикол България", чието име бе променено на ТБ "Виктория". Кредиторът продължи да функционира като самостоятелна финансова институция, специализирана в обслужването на малки и средни предприятия, както и на индивидуални клиенти.

Само десет дни по-късно, на 22 юни, Българската народна банка (БНБ) постави ТБ "Виктория" под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца. Непосредствено след това започна преглед на активите и пасивите в групата КТБ, извършван от независими одиторски компании. Резултатите показаха, че състоянието на кредитния портфейл на ТБ "Виктория" е добро, включително неговото обезпечаване и необходимите провизии.

В средата на август БНБ задължи квесторите да разработят пакет от мерки за оздравяване на банката, както и мерки за осигуряване на нейната операционна самостоятелност.

На 16 септември БНБ констатира, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на ТБ "Виктория" под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност. Задълженията към депозантите и други кредитори бяха в размер общо на 285 млн. лв към септември 2014 г. Затова тогава БНБ реши да удължи до 22 ноември срока, за който ТБ "Виктория" е поставена под специален надзор.

Дни по-късно управителят на БНБ Иван Искров заяви, че "след като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ. След десетдневната проверка на одиторите предложихме добре известния на Запад вариант разделяне на добра и лоша банка". "Нещата са се случвали "от независещи от нас причини, колкото и да не им харесва на политиците, когато го казвам", добави той.