ОИСР: Банките в еврозоната са ударени от лоши заеми

Инвестициите в еврозоната остават доста под нивата преди кризата отчасти заради проблеми в банките, заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой доклад, цитиран от ВВС.

Лошите дългове към банките ги правят по-малко склонни да дават кредити.

Според ОИСР много последици от финансовата криза в еврозоната са нерешени, като в същото време се появяват нови големи проблеми.

Европа обаче отбелязва „важен напредък“ по отношение на възстановяването от двойна рецесия.

Икономиката на еврозоната се разраства без прекъсване в продължение на три години. Растежът обаче не е достатъчно силен макар и да намира подкрепа в определяните като неконвенционални политики на Европейската централна банка (ЕЦБ) – изключително ниски, дори отрицателни лихвени проценти и количествено облекчаване.

В редовния си преглед на здравето на икономиката на еврозоната ОИСР отбелязва, че инвестициите са доста под нивата от 2007 г. за разлика от ситуацията в САЩ.

Причините включват слабо търсене – бизнесите никога не са склонни да инвестират, ако се опасяват, че може да изпитат трудности с продажбата на стоките и услугите, които произвеждат чрез същите нови инвестиции.

Има обаче и някои финансови фактори, които спират инвестициите. В някои страни бизнесите все още носят огромни нива на дълг.

Банките се борят с високи нива на „необслужвани заеми“, при които кредитополучателите са назад с плащанията си. Това кара банките да бъдат по-предпазливи по отношение на ново кредитиране.

Две страни се открояват с особено остри проблеми в тази сфера – Гърция и Италия, макар че те не са единствените.

По един от показателите италианските банки изглеждат дори в по-лоша форма от кредиторите в Гърция – страната, чиято икономика е най-сериозно ударена от финансовата криза в еврозоната.

Италианските банки имат по-високо ниво от необслужвани заеми спрямо техния капитал, който е финансов буфер, използван за поемане на загубите, включително идващи от проблемни кредитополучатели.

Банките в Италия се смятат за изключително слаба връзка в еврозоната. Икономиката на страната започна отново да расте, но остава с 8,5% по-малка от състоянието си от преди финансовата криза.

Докладът на ОИСР предупреждава за „все още големия потенциал за отрицателна обратна връзка между банките и техните суверени“, макар че не споменава конкретно Италия в този контекст.

Банковият съюз на еврозоната цели да реши именно този проблем. Според ОИСР проектът трябва да бъде завършен. Организацията коментира, че трябва да има повече финансови механизми в еврозоната – например фонд за справяне с проблемни банки или гаранции за защита на вложителите, в случай че банката фалира.

Тези идеи не са популярни сред някои страни членки на еврозоната, особено Германия, където някои смятат, че по този начин може да се наложи страната да отговаря за други страни в еврозоната.

По-широкото послание на доклада на ОИСР е, че еврозоната може да е извън непосредствена опасност, но и не е в стабилно здраве.