„Разликите в доходите са класически индикатор за неравенство. От една страна има хора с много високи доходи, а от друга - хора с крайно ниски доходи. Ситуацията на трудовия пазар се промени значително в резултат на деиндустриализацията - и то не само в Германия. Германия всъщност е най-малко засегната в сравнение с другите страни в Европа. Но тенденцията засяга всички развити държави. В този процес възникват много добре платени работни места за висококвалифицирани, но остават и много хора, които имат само зле платена работа или никаква“, казва в интервю за Нина Хазе от Deutsche Welle социологът проф. Франк Нулмайер.
Той отбелязва все пак, че в световен мащаб социалното неравенство намаля през последните години. По думите му разликите между отделните нации намаляват също, защото някои страни в Азия вече се развиват икономически стабилно и много хора междувременно се числят към средната класа. Същото според него се отнася и за Латинска Америка, а отчасти и за Африка.
„Вътре в тези страни обаче неравенството се увеличи. В доклада на германското правителство за бедността се говори не само за екзистенц-минимума. Там е включен и още един критерий. Какво могат да се позволят хората реално? Оказва се, че най-голям риск от бедност съществува при самотните родители с едно или повече деца“, пояснява социологът.
По думите му най-сериозно застрашени от бедност са преди всичко децата в семейства, в които родителите имат ниски доходи или живеят само от социални помощи. „Детската бедност е много сериозен проблем за Германия. Цяло едно поколение израства в недоимък. Възрастното поколение – особено хората над 65 години – засега почти не познават бедността. Но поради влошаването на трудовата заетост и ниските заплати в определени области, бедността сред възрастните също ще се увеличи“, пояснява Нулмайер.
По думите му в момента съществува тенденция неравенството да се надценява. „Населението очевидно смята, че проблемът с бедността е по-голям и смята това неравенство за несправедливо. Има също и ясен стремеж към създаване на справедливи отношения в обществото. В този смисъл понятието справедливост има голямо значение и в предизборната борба в Германия. Този фактор обаче няма непременно да се окаже решаващ за изборния резултат. По-скоро това ще са теми, свързани със сигурността. Все пак никоя партия в Германия не би могла да си позволи да обяви, че справедливостта в обществото не я интересува“, добавя още проф. Нулмайер.


Каякари от цяла България идват във Варна за осмата регата за купа „Черно море“
Условна за пенсионерка от Варна, държала в дома си циагри без бандерол за над 20 000 евро
33 души загинаха при руски удар по два автобуса в Украйна
Закопчаха четирима с 10 кила марихуана при сделка на паркинга на хипермаркет (СНИМКИ)
Рейтингът на университетите за 2026 г.: Вижте кои са най-успешните висши училища у нас
Broadcom води разговори за финансиране на чипове на OpenAI
МВФ настоява за мерки срещу дълга, част 3
МВФ настоява за мерки срещу дълга, част 2
МВФ настоява за мерки срещу дълга, част 1
Мъск тества AI апетита на дълговия пазар
BYD иска да е №1 в света и без втория най-важен пазар
Джеръми Кларксън ще „отглежда“ части за своя Jaguar
Кое е най-бързото Lamborghini с V12
Toyota представи нов водороден автобус
Отбор от Формула 1 си търси със съд безследно изчезнал болид
Гонка в Солун: Полицията преследва кола с БГ регистрация, превозваща мигранти
Жена е убита, а двама души ранени при нападение от 15-годишно момче в Полша
Сирия ни пита защо бе прекратена спасителната акция за екипажа, изчезнал в Черно море
Проф. Чорбанов за БЦЖ ваксина: Това е най-добрият български продукт за всички времена
преди 9 години Много статии за Германия, много нещо. Едната ме уверява, че споразумението на държавата и профсъюзите за регулиране на заплатите, въпреки че е радостно посрещано от немците, е ужасно лошо. Другата ми казва, че там има ужасно неравенство и трябва да има споразумение. Лоша страна е това Германия. Излишък и немотия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Нормално е да има неравенство. През последните няколко десетилетия в Западна Европа съществуваше илюзия за намаляване на неравенството, но в действителност не беше така - просто нископлатените работни места се изнасяха в страни от Третия свят. В момента тенденцията се обръща и това което наричат увеличаване на неравенството всъщност е връщане към нормалното състояние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар