След всички анализи Европа пак е изненадана от кризата в млечния сектор

На 7 септември около 5000 европейски фермери протестираха по улиците на Брюксел заради спадащите цени на млечните и месни продукти.

Сред исканията им бяха и такива за преразглеждане механизма за интервенция на пазарите за мляко, временно възстановяване на квотите, вливане на ликвидност чрез по-ранно превеждане на директните плащания и създаването на фонд, който да подпомага продажбите на продукти от Общността на пазари в трети страни. 

Докато чете новините, един земеделски икономист може да бъде връхлетян от някои фундаментални въпроси, пише в свой анализ Атила Ямбор, изследовател на селскостопанската политика в Corvinus University в Будапеща.

Ето какво отбелязва той в своята публикация, цитирана от ИнтелиАгро:

1. Краят на квотната система, тема, стояща в дневния ред на европейската политика в сектора с години, доведе до неограничено производство, особено в страни с конкурентни предимства. На този фон изглежда кризата беше твърде неочаквана за Комисията, въпреки нейните икономически анализи за европейския пазар на мляко след падането на квотите. Защо сме толкова шокирани от простия факт, че покачващото се предлагане сваля цените?

2. Фермерите се оплакват, че цената на млякото е спаднала толкова драматично, че те генерират загуби. Някой спомня ли си такива оплаквания, когато тя се изстреля в небесата през 2014 г. и производители отчетоха високи печалби? Някой искал ли е от тях да участват в разходите на Общата селскостопанска политика, защото те са били в достатъчно комфортна позиция? Изглежда изключително странно, особено в сравнение с други сектори, че Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да компенсира незабавно фермерите, когато настъпят лоши за тях времена, но не компенсира потребители в добри години.

3. Направените предложения досега са ориентирани в краткосрочен план и показват признаци, че се прави политика „на пожар“. Отново квоти? Ограничаване на производството? Увеличаване на интервенционните цени? Трябва ли да се връщаме към 80-те години на ХХ век, когато тези въпроси бяха повдигнати за първи път?

4. Неприятна новина е и, че европейските млекопроизводители не изглежда да имат добри механизми за управление на риска (такива, между другото, липсват и на ОСП). Подобни кризи могат да се случат по всяко време на международните пазари и без управление на риска (застраховане, използване на фючърсните пазари и др.) стопаните ще бъдат винаги в беда. Между другото млечните фючърси тъкмо започнаха да се покачват както на европейските пазари, така и в Нова Зеландия.

5. Както бе коментирано в скорошна публикация на Алън Матюс, няма такова нещо като „единна цена“ на европейския пазар. 30 пенса на литър означават различни нива на печалба или загуба в рамките на ЕС. Следователно, фиксирането на единна цена ще има различно влияние върху европейските фермери.

6. От теоретична гледна точка, веднага след приемането на последната реформа на ОСП, тя вече се провали в изпълнението на първата си цел – сигурност на храните. Много е трудно да си представим как европейската аграрна политика ще допринесе за подобряване на достъпа до храни във времена на подобни нестабилни цени на селскостопанската продукция.

7. И на последно място, настоящата ситуация изглежда е поредният знак, че ако оставим пазара да се саморегулира, нещата обикновено завършват със скандал. Въпросът е дали ОСП наистина иска пазарите да са ефективно функциониращи (и да, това неминуемо означава загуби за някои участници) или си остава социална политика, която не допуска загуби дори за един единствен фермер, без значение нивото му на ефективност.

Междувременно Европейската комисия обяви обширен пакет за подкрепа на стойност 500 млн. евро, който трябва да спомогне за разрешаването на млечната криза. В допълнение се планира нова схема за изтегляне от пазара и съхранение на продукция, а мерки ще бъдат взети и за стимулиране на износа извън ЕС. След тези животоспасяващи операции ще бъде добре, ако ЕК предложи и нова линия за поведение на европейската селскостопанска политика.