Тереза Мей - шест трудни месеца на власт в сянката на Brexit

Идването й на власт вдъхна надежди на страната, разединена от референдума за Brexit. Шест месеца по-късно върху Тереза Мей отвсякъде се сипят нападки заради очевидна нерешителност, с която ръководи излизането от Европейския съюз, пише AFP.

С отказа да разкрие стратегията си в преговорите за бъдещите връзки с ЕС тя породи подозрения, че всъщност няма такава. А с оттеглянето на ред обещания да подобри участта на най-онеправданите попари очакванията, че консерватизмът й ще бъде с по-социален уклон.

Пристигането й на Даунинг стрийт бе посрещнато на 13 юли с известно облекчение в разгара на психодрамата, последвала референдума от 23 юни, на който британците решиха да излязат от ЕС.

Докато привържениците на Brexit си забиваха ножове в гърба, Мей - тогава вътрешен министър, строга и сдържана пасторска дъщеря, се показа като жена, достойна за доверие, която ще обедини страната и уверено ще държи държавното кормило.

В началото тя огласи редица мерки за спиране на финансовите излишества - включване на работници в директорските бордове, таван за възнагражденията на ръководните кадри . . . впрочем тя бързо се отказа от тези две.

Управленският й стил, наподобяващ микромениджмънт, стремежът да държи нещата под контрол, а и няколко дребнави заяждания (депутатка, разкритикувала луксозния й кожен панталон, не бе допусната на Даунинг стрийт) не й спечелиха по-голяма популярност в политическите среди, каквато впрочем тя изобщо не търсеше.

"Не откривам у нея онова, което се очаква от министър-председател - въображение, съобразителност, интуиция, виждане за бъдещето", заяви за AFP либералдемократът Ник Клег, бивш вицепремиер.

Какво иска всъщност Тереза Мей?

Мантрата й "Brexit значи Brexit" отначало бе възприета като знак, че зачита вота на избирателите, но бързо взе да звучи кухо.

Отказът на Мей да сподели стратегията си с парламента предизвика освен това неодобрението на Висшия съд, който й нареди да информира депутатите за намеренията си, преди да задейства процедурата за развод с ЕС. Този месец предстои върховният съд да постанови окончателно решение.

В крайна сметка след половин година на власт Тереза Мей бе удостоена с един гневен коментар на първа страница в седмичното списание на бизнес средите "Economist", който я прекръсти на Тереза Мейби ("Тереза Можеби"). Не минава и ден без убийствена уводна статия за нея в печата - било в левия, било в десния.

Хората всъщност невинаги подкрепят тези мнения. Според Мат Сингх, уважаван блогър, анализиращ проучванията на общественото мнение, 60-годишната Мей е успяла стабилно да укрепи надмощието на своята консервативна партия в обществените нагласи. Безспорно за това е допринесло и поражението на лейбъристката опозиция начело с левия Джереми Корбин.

"Спомнете си времето, когато пое властта - тя вдъхна чувство за увереност и сигурност. И се справи доста добре с това огромно предизвикателство, особено в сравнение с опозицията, която не направи нищо свястно", коментира за AFP Павел Сюдлицки, независим експерт по европейските въпроси.

"Тя ясно осъзнава към какво се стреми - възможно най-широк достъп до общия пазар, съчетан с контрол върху имиграцията, но няма как да го постигне", добавя той.

Brexit без сценарий

Зрелищна илюстрация бе оставката на британския посланик в ЕС Айвън Роджърс във вторник миналата седмица - той обвини правителството, че е неподготвено.

"Така е, изчакваме, за да анализираме ситуацията (. . .), защото сме изправени пред сложни въпроси", отвърна в неделя Мей пред телевизия Sky News.

И намекна, че би поставила на първо място контрола върху имиграцията и едва след него достъпа до европейския общ пазар.

Европейски дипломат оправдава Тереза Мей с това, че й се налага да взима "трудни решения". "Тя трябва да намира баланс между стремежа да контролира достъпа на работници от общността до британския трудов пазар и необходимостта да брани икономическите интереси на Обединеното кралство", вземайки предвид разногласията в собствената си партия и в страната, казва той пред AFP.

А за недостатъчната подготовка на правителството й допринесе много и лекомислието на нейния предшественик Дейвид Камерън, който хвърли заровете на референдума, без да има в ръкава си никакъв сценарий за Брекзит.

(БТА)