Смъртта на едно обичано устройство

Случвало ли ви се е да обичате кола? Може би заради хилядите километри, които сте прекарали заедно, или заради първата ви целувка, която се е състояла върху нейните седалки. Колите имат способността да те карат да говориш за тях като за човек. Най-сериозните връзки между човек и машина продължават десетилетия. Независимо дали любимото ти возило е претърпяло много инциденти на пътя, ти продължаваш да го ремонтираш и обичаш. И така до момента, в който връзката ви е вече на няколко десетилетия, а случайните минувачи вдигат одобрително палец, изразявайки възхищението си от състоянието на превърналата се в класика кола.

С потребителската електроника не е така. Колко често се привързвате към монитора, лаптопа или мобилния си телефон? В най-добрия случай връзката ви продължава 3-4-5 години, след което устройството отива в кофата за боклук, а вие въобще не страдате за загубата му. Технологиите се развиват толкова бързо, че дори да можем да сменим счупената част на смартфона си например, ние просто го подменяме целия. Случва се и самата инфраструктура да се развие, което ни принуждава да си купим нови устройства, за да ползваме по-бърз интернет, по-бърз обмен на данни, да получим по-качествена връзка. Устройствата умират, дори тези, които обичаме, пише Wired.

С напредването на 90-те години светът стана свидетел на появата на ново явление в музиката - MP3. Това със сигурност не е най-добрият аудио формат, но със сигурност бе достатъчно добър, за да промени света. MP3-ките са компресирани аудиофайлове с малък размер и предлагат достатъчно добро музикално качество за средностатистическия потребител. Изведнъж стана възможно да свалиш цял музикален албум на компютъра си, като често тази музика бе напълно безплатна.

След появата си музикалните записи се превърнаха в дефицитна стока. Дисковете, касетите и винилите бяха скъпи, дори когато на тях не бе записано нищо. Това доведе до нуждата от внимателен подбор на музиката, която купуваш. Човек трябваше да прави избори, защото не можеше да има всичко. Музикалната ти колекция те определяше като човек. Това бе твоята музика.

Но тогава в интернет се появиха FTP сървърите и Napster, които дадоха достъп до много места, от които можеш да откраднеш ненаказано музика. Информацията бе свободна, а музиката, организирана в дигитални файлове, бе нищо повече от информация. И така потребителите получиха достъп до неограничено количество от нея.

За повечето от нас MP3-ките бяха нещо, което слушахме на настолния си компютър. Технологичните компании правиха опити да “освободят” формата, но това доведе до създаването на няколко абсолютно непрактични устройства и нищо повече.

И така до октомври 2001 г., когато Apple представи ново устройство пред група от журналисти. Тогава всички се зачудиха какво да очакват - дали поредното тромаво устройство, което побира едва един албум с музика, или нещо революционно. Оказва се второто. С широките си дънки и семплото си поло на сцената Стив Джобс представи първия iPod с обещанието, че в него “можете да поберете цялата си музикална колекция и да я поставите в джоба си, което бе невъзможно досега.”

Първите устройства отидоха при новите си собственици, придружени от голяма кутия с компакт дискове. По това време Apple зареждаше всички устройства с определено количество музика, но не можеше да ги продаде по законен начин, без да купи физическо копие на използваните парчета. Първите потребители получиха две копия на всеки музикален диск - един на самия iPod и още един на физически носител. Показателен за бъдещия успех на красивото бяло MP3 устройство бе фактът, че никой от клиентите така и не запази CD-ROM дисковете, които вече бяха част от миналото.

Светът остана потресен от видяното. Първият iPod се предлагаше с 5 Gb твърд диск, побран в устройство с размера на кутия с цигари. По това време никой не подозираше, че е възможно да се създаде толкова малък твърд диск. Допълнителен шок предизвика и кръглият контролер, който позволяваше бързо, лесно и удобно навигиране в списъка с песни и менютата.

Първият iPod струваше 400 долара, но високата цена не му попречи да залее пазара в развитите страни. Негова емблема (която и до днес е символ на Apple) бяха белите слушалки.

Музикалната индустрия бе променена. Критиците на устройството твърдяха, че с негова помощ Apple поощрява пиратството, което само засили популярността на iPod. Кой би могъл да си купи 10 000 песни? В отговор на нападките Apple изгради свой собствен виртуален музикален магазин (iTunes) и потребителите бавно започнаха отново да купуват музика. Но на парче. Вече всяка песен можеше да се купи отделно и да се превърне в част от индивидуален playlist. Музикалният албум изгуби своята стойност и отстъпи място на сингъла.

Хората започнаха да се изразяват чрез колекцията си от песни. Бърз поглед в iPod-а на даден човек даваше възможност да надникнем в душата му. По този начин разбирахме какъв е човекът срещу нас. Можехме да кажем дали е изтънчен или грубоват. Можехме да разберем в кой момент е бил влюбен и в кой тъжен.

iPhone разруши всичко това. Факт е, че смартфонът на Apple е способен на всичко това, но също така е факт, че той не може да се сравнява с iPod. MP3 плейърът беше верен спътник. Хората го взимаха със себе си по време на полет, пътуване с кола, спорт, някои дори плуваха с него (със специален непромокаем калъф). Устройството служеше във всякакви случаи. Някои дори заместваха скъпия DJ на сватбата си с музика от iPod. Повечето от тези неща не можеш да свършиш с iPhone, чиято батерия се изразходва много по-бързо, празното пространство е много по-малко, а и винаги има шанс някой да ти звънне по време на любимата песен.

iPod е мъртъв. Вече никой не се интересува от него. Хората са вперили очи в новия iPhone и лъскавия часовник Apple Watch. Свидетели сме на смъртта не само на едно устройство, но и на посветения на музиката плейър. Всичко вече се върти около приложенията, телефонните разговори, фотографирането и т.н. Скоро няма да съществува нещо като индивдуална музикална колекция. Няма да съществува понятието “твоя музика”. Информацията вече не иска да е свободна, а да бъде стока. Тя иска да бъде пакетирана в апликации, които се различават единствено по своя интерфейс и ценови модели. Информацията иска да бъде наемана. Музиката не е толкова лична, тъй като всички бързат да я споделят с приятелите си във Facebook и с последователите си в Twitter. Вече трябва да се съобразяваме какво и къде споделяме, за да не си помисли шефът ни, че сме дрогирани, понеже слушаме постоянно ъндърграунд хип-хоп по време на работа.

Феновете на iPod ще продължат да използват любимото си устройство, но то вече не е същото и рано или късно те няма да могат да го заменят с ново. На същите хора ще им липсва моментът, в който сме се изразявали чрез музиката си. Когато музиката е била “нашата музика”, когато белите слушалки се оплитаха около врата ни и когато джобът ни бе пълен с крадени песни. Никога няма да има приложение за това чувство.