Д. Бранков: Ефектът от договаряне на осигурителни прагове е негативен

Българската стопанска камара (БСК) отново потвърди становището си за отмяна на изискването за ежегодно договаряне на минимални осигурителни прагове по длъжности и икономически сектори, защото ефектът от тях е негативен. Това каза пред БНР зам.-председателят на Камарата Димитър Бранков.

Като посочи, че аргументите в полза на искането са много, Бранков подчерта, че в Европейския съюз няма подобни практики. По думите му тази практика на договаряне на минимални прагове, установена от 2003 година, няма законово основание, а на практика текстът от Кодекса за социално осигуряване дава пълна свобода на Министерски съвет да определя равнището на праговете административно, каза Бранков.

По предварителни данни увеличението в бюджета от ръста на минималните прагове ще е 80 милиона лева.

Изказването идва след предложението на социалния министър Ивайло Калфин минималните осигурителни прагове за тютюнопроизводителите да не бъдат повишавани, което по-късно премиерът Бойко Борисов отхвърли.

Според Бранков в тютюневия сектор има спад на производството, но това не е единственият бранш, в който има такова намаление.

Припомняме, че основният мотив на Калфин е, че тютюнопроизводството е единственият отрасъл, където средната работна заплата, средният осигурителен доход и печалбата за миналата година са намалели.

„Ефектът от минималните прагове е негативен“, каза Бранков. И допълни, че във всички браншове и предприятия, където има високи средни заплати и висок среден осигурителен доход – металургия, енергетика, със заплати от над 2 хил. лева, ефектът е близо до нула. Но в малките и средни предприятия, търговията и услугите, строителството, туризма и в регионите с ниско заплащане ефектът е натоварване на разходната част на бюджетите на фирмите. Заедно с високите цени на електроенергията и други действа в посока на съкращаване на заетостта, на нискоквалифицирани работници, на млади хора и майки“, обясни Бранков.