Едва 7% от българите нямат здравна осигуровка, сочи проучване

Общо 93% от българите са здравноосигурени, а 7% не са. В абсолютни стойности това прави около 380 хил. души, живеещи на територията на страната, които нямат здравна осигуровка. Това показват резултатите от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“.

В разбивките по етническа принадлежност се вижда, че половината от ромите не са здравноосигурени, а сред българските турци този дял достига почти 90%.

Изследването е реализирано в периода 10 - 16 март 2017 г. сред 1 004 пълнолетни български граждани. Проучването е проведено „лице в лице“ и е представително за пълнолетното население на страната.

Общо 96% от респондентите знаят кой е личният им лекар, а малко над 200 хиляди души (или 4%) са тези, които не знаят. Близо 90% от тези, които знаят кой е личният им лекар, декларират, че са доволни от услугите му. 

Една трета от всички анкетирани отговарят, че не ходят на профилактични годишни прегледи, но над половината от запитаните ги правят. Малко над една десета пък не знаят, че има безплатни годишни профилактични прегледи. Тук отново прави впечатление, че сред ромската общност малко над една четвърт не са запознати с това, че имат право на такъв тип прегледи.

С повишаване на възрастта нараства делът на посещаващите профилактични прегледи. Данните сочат, че нивата на превенция сред младите хора са доста занижени. 

Общо 75% от респондентите посещават лекар и зъболекар само когато имат болки. Не се отчита осезаема разлика във възрастово отношение при тези въпроси.

40% от българските граждани предпочитат да се лекуват чрез народна медицина, като процентът се увеличава пропорционално на нарастването на възрастта. Само една четвърт от най-младите прибягват до методите на народното лечение, докато близо половината от хората над 60 години се лекуват чрез народна медицина. Видима е разликата и в типа населено място, като малко над една четвърт от столичани предпочитат народната медицина, докато в селата са почти половината. Жените са по-склонни да прибягват до народна медицина, отколкото мъжете.

Почти една трета от запитаните предпочитат да се лекуват чрез алтернативна медицина, докато за 59% това не се отнася.

Над половината от хората ходят при лекар специалист само след препоръка на познат, роднина или приятел, докато малко над една трета посещават специалист без препоръка. Младите са по-склонни да се доверяват на лекар без препоръка.

Обществото е поляризирано относно заплащането на лекарския труд, като 45% от българските граждани са на мнение, че той е добре заплатен, а 39% са на обратното мнение.