IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Емил Хърсев: Очаквам икономически ръст от 4-5% догодина

Стрес тестовете на банките няма да покажат абсолютно нищо, смята финансистът

10:02 | 29.12.15 г. 30
Емил Хърсев: Очаквам икономически ръст от 4-5% догодина

Икономически ръст от 4-5% догодина очаква финансистът Емил Хърсев. Според него икономическият ръст ще се окаже значително по-голям от прогнозирания от правителството от 3%, след като бъдат събрани всички данни, включително корекциите, които по-късно се правят при ревизията на БВП.

„Тоест ако сега предварителните данни са за 3% растеж, предполагам, че окончателните данни ще бъдат дори 4%. Това е сред най-добрите постижения в Европа и в света”, коментира финансистът пред в. „Труд”.

„При всяко положение ръстът догодина ще е над този от 2015 г. - тоест към 4-5%. Това ще бъде началото на едно трудно, но дългоочаквано оживление”, смята Хърсев.

Според него двигател на оживлението ще бъде това, че работим при условия, които са по-конкурентоспособни от тези на основните ни пазари. Става дума за по-ниските цени на труда, но и нарасналите производствени възможности на българските фирми, казва финансистът.

Икономически ръст, който е постигнат, не е „благодарение на”, а „въпреки” обстоятелствата, допълва той. По думите на Хърсев конюнктурата е по-скоро негативна, тъй като страдаме от общите европейски санкции срещу Русия - един основен наш търговски партньор. Българският бизнес страда силно и от затягането на кредитната политика на банките, което е много съществено за нашата икономика. Чуждестранните инвестиции са на символично ниво и т.н., коментира Хърсев.

По-големият растеж на икономиката ще дойде заради добрата конкурентна позиция на българските фирми. „А конкурентоспособността на бизнеса расте, а оттам - и износът, и добавената стойност”, посочва финансистът.

Официалните прогнози за ръст от около 2% са пълна измама, коментира Хърсев. И съветва никой да не им обръща особено внимание. „Аз не помня никоя прогноза на МВФ за България от 1990 г. насам да се е сбъднала. Същото важи за европейските институции - Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и т. н. Това е просто „вашингтонската пътека””, казва Хърсев.

Според финансиста правителството, макар и по-реалистично в прогнозите си, следва същата тактика на подценяване на възможностите на българската икономика. 

„Всеки нормален бизнес по света, ако може да постигне резултат 2 единици, ще твърди, че ще постигне 20. Само в България при възможност за ръст от 5-6%, ние в прогнозите си го намаляваме до 1/3. По този начин си правим антиреклама и пречим на развитието на българската икономика. Това е трайна политика на вашингтонските институции - МВФ и Световната банка, откакто у нас е започнал преходът към пазарна икономика”, коментира той.

И през следващата година водещите сектори ще бъдат в сферата на услугите, казва Хърсев. Основните от тях ще са софтуерната индустрия, която има ръст доста над средния за страната, а също и аутсорсингът. Не бива да подценяваме и машиностроенето. Фармацевтичната промишленост е също сред лидерите. Благоприятни са очакванията и за петролната индустрия и добивната промишленост, посочва още финансистът.

В банковия надзор единственото, което трябва да се случи, е унификация, т.е. съобразяване с принципите на банковия надзор в ЕС, коментира Емил Хърсев по повод предстоящото оценяване на активите на банките у нас. По думите му тези принципи не могат да предпазят банки от несъстоятелност, но могат да доведат до доста по-добри решения от това, което наблюдавахме в казуса с КТБ, „защото когато дадена банка веднъж влезе в несъстоятелност, загубите от нейните активи са драматични”. 

Относно стрес тестовете на банките догодина Хърсев коментира, че няма да покажат „абсолютно нищо”. „Никога и никъде стрес тестове не са показали нищо. Те единствено влошават публичното възприятие за стабилността на банковата система, особено в ЕС”.

„Какво може да покаже един стрес тест? Ако покаже, че всички банки са стабилни, публиката казва: „Не вярвам”. Ако се проведе нов стрес тест, с по-лоши сценарии, и покаже например, че 20% от банките имат проблеми, публиката реагира: „Ето, сега видяхте ли!" Тоест един стрес тест дава само негативни резултати. Положителни не би могъл да даде”, посочва финансистът. По думите му това е една практика на надзора, за да демонстрира, че работи и че е загрижен, и за да се пази от отговорност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 03:36 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

30
rate up comment 33 rate down comment 8
SimeonAtanasov
преди 8 години
Е, не са чак толкова черни нещата. Не гледай номинален БВП, а покупателната способност, тя е измерителя на качеството на живот. За жалост отново сме последни в ЕС, с около 50 % от средноевропейската покупателна способност, докато в Гърция са на около 75 %.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 32 rate down comment 8
Илко
преди 8 години
И тоя се води специалист ....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 35 rate down comment 11
Nathan
преди 8 години
,,окончателните данни ще бъдат дори 4%. Това е сред най-добрите постижения в Европа и в света''Малко вероятно е брътвежите на Хърсев за ръста на БВП да се реализират, тъй като в България липсват фундаментални условия за правене на бизнес - ниска степен на публична корупция, липса на образовани кадри, функциноираща ( небандитска) съдебна система.. Проблемът е не в това дали ръстът ще бъде 1 или 3%, а в това, че разликата между благосъстоянието на българина и на най-лошо функциониращата икономика в ЕС се измерва не в проценти, а в пъти. Примерно разликата в БВП( при всичките условности и неточности на този индекс) на България и Гърция е 1 към 3 ( съответно 5,80 срещу 17,800 евро). При толкова ясно изразена бездна в доходите в България ръстът трябва да е 20% за да могат децата на децата на тези, които сега работят след четвърт век да измерват стандарта си с тези на най-бедните в Европа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 35 rate down comment 8
andy2000
преди 8 години
Е тя в случа G-точката са евраците, без тях сме загинали.Направи една бакалска сметка БВП - усвоени пари на година и реалното състояние ще стане ясно.Търговското салдо не знам как ще се подобри като гледам какво се случва с Русия, а е възможно и с Турция. Може пък да наваксаме някъде в Азия, знае ли човек ... За ЕС не съм особено оптимистично настроен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 36 rate down comment 8
kubrat
преди 8 години
Вероятно като цяло от G точката, което не е много за радване :)Докато C и I не почнат да мърдат по-осезаемо всичко си е шум. Добрата новина е, че икономиката ни е така устроена, че ръст от над 2 % в стария ЕС ще доведе до 6+ % у нас. Лошата е, че не се знае кога ще ги видим тези 2+ % там...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 33 rate down comment 9
andy2000
преди 8 години
http://***.iwatchbulgaria.com/wp-content/uploads/2015/12/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8.png
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 34 rate down comment 9
andy2000
преди 8 години
Искаш да кажеш от еврофондовете :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 33 rate down comment 8
Ivan N.
преди 8 години
Излагате се, приятели - моделът ISLM , или още известен като HicksHansen - 2-ри курс в УНСС...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 33 rate down comment 8
needtoknowmore
преди 8 години
Ето ти по стандарт обезценки - http://balans.bg/247-mss-36-obezcenka-na-aktivi/Обезценяването в налично дали ще го отичат чрез актива или чрез продажбата на актива - то и това е цялата патардия със стрес теста
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 35 rate down comment 8
needtoknowmore
преди 8 години
Е как да няма купил си тази година пазарно НИ за 100к след 1 година същият има пазарна 50к - пита се как няма начин го преоцениш? Ако не го преоцениш и решиш го продадеш след 1 година отново ще имаш 50к по ниско. Това ще прави и стрес теста ще мери колко е степеннта за ликвидна криза следствие на оценка на активи по пазарни цени към днешна дата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още