ИПИ: Ръстът на социалните помощи е основен риск пред заетостта у нас

Покачването на социалните помощи и данъчно-осигурителното бреме имат негативен ефект върху стимулите на безработните, икономически неактивните и заетите на ниска заплата да търсят работа или по-високо заплащане за труда си.

Ако се запази сегашната структура на системата за социално подпомагане, може да има силно негативни последствия предвид свиващия се размер на работната сила и застаряващото население. За това предупреждава Институтът за пазарна икономика в изследване на тема „Предизвикателства пред социалното подпомагане в България“.

Проблемът е особено сериозен, ако се вземе предвид нуждата за осъвременяване на размера на някои от социалните плащания, посочва се в анализа.

Повишаването на минималната работна заплата създава допълнителни стимули за завръщане на пазара на труда, но намалява възможностите за намиране на работа заради по-високия разход на работодателите. Това може да доведе до повишаване на броя на бенефициентите по социалните програми и до допълнително нарастване на разходите по тях, посочва се в анализа.

Друг риск на настоящата система е, че безработните нямат стимул за търсене на нова заетост преди да изтече срокът за получаване на обезщетения за безработица.

Анализът дава конкретни препоръки за реформи в две от водещите програми за социално подпомагане, а именно – „Месечни добавки за социална интеграция” на хора с увреждания и „Подпомагане на семейства с деца”, т.е. така наречените детски надбавки.

Посочва се, че подходът при отпускането на помощите по програма „Подпомагане на семейства с деца“ би следвало да стане диференциран, т.е. да се въвеждат коефициенти, с които да се диференцира размерът на детските надбавки спрямо дохода на семейството. По този начин по-големи помощи ще се насочат към по-бедните семейства и пределна полезност на помощите ще се приближи за различните семейства.

Крайната цел на предстоящата реформа трябва да бъде ефективното насочване на средствата към хората, които най-много се нуждаят от тях. В условията на ограничени финансови възможности съвременните модерни социални системи трябва да имат за цел не само устойчивото и дълготрайно омекотяване на негативните последствия от социалното изключване, а и максимално бързото изваждане на хората от съответната социална програма. С повишаването на успешните случаи на социална интеграция и ефективността на административните органи това ще доведе до освобождаване на ресурс, който може да бъде използван за засилване на ефектите от провежданите програми.

В анализа се посочват и рисковете от злоупотреби при добавките за социална интеграция. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза за придобиването на определени привилегии, между които редица данъчни облекчения и освобождаване от винетни такси. Това е фактор, създаващ грешни стимули за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания, напомнят от ИПИ.

Значителна част от средствата за подпомагане на хората с уреждания се разпределят именно на база решенията на ТЕЛК, което води до практическо обезсмисляне на отпусканите в момента месечни добавки за социална интеграция. В общия случай те формират под 20% от общия доход на лицата с увреждания в България.

Възприемането на нов подход, базиращ се не на оценка на изгубената, а на оценка на остатъчната трудоспособност и специфичните нужди на лицата с увреждания, би помогнало за повишаването на ефективността и значението на социалната оценка като инструмент за интеграция, отчита изследването.

Системата за социално подпомагане следва да има за своя цел не просто намаляването на негативните ефекти от бедността чрез различни парични трансфери, но идентифицирането и премахването на причините за възникването на необходимост от социални помощи – поне там, където това е възможно, пише в анализа.

Именно това схващане е залегнало в основата на модерните концепции за предназначението на системите за социално подпомагане – оказване на целева помощ, която да помогне на бенефициентите да разрешат своя проблем. Както явно се вижда в данните за динамиката на повечето социални помощи в България, това до този момент не се случва.

Пословичната неефективност на българската администрация и многобройните злоупотреби, допуснати през годините, логично водят до ниско доверие (а на моменти - и негативни възприятия) по отношение на бенефициентите на много от социалните програми.