IT секторът привлича най-много кадри в България от трети страни

IT секторът привлича най-много кадри в България от трети страни, като предимно от Русия и Украйна са работещите висококвалифицирани специалисти със „Синя карта“ у нас от държави извън Европейския съюз. Това става ясно от писмен отговор на министъра на труда Бисер Петков на въпрос от депутата от БСП Георги Гьоков.

От началото на годината до края на май са издадени 228 разрешения за достъп до българския пазар на труда на чужденци – граждани на 36 държави. 125 от тях са разрешения на Агенцията по заетостта (АЗ) във връзка с издаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ от МВР, 67 са разрешенията от АЗ за „Синя карта“ на ЕС, а 36 са за издаване на разрешение за работа.

Най-много разрешения за трудова заетост са предоставени на Сърбия – 46. Те са основно за инженерно-технически персонал, спортисти и консултанти. От Украйна са 37 - инженерно-технически персонал, спортисти и артисти. От Русия са 30 - инженерно-технически персонал и спортисти, от Тунис – 13 - инженерно-технически персонал, от Македония – 11 – инженерен и средно-технически персонал, консултанти и други. 

За първите три месеца на 2017 г. общо 67 са гражданите от 11 държави извън ЕС, които са получили разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост чрез „Синя карта“ на ЕС. Преобладават гражданите на Украйна (27), Русия (25), Китай (11). Общо 55 от издадените разрешения са за длъжности от сектора на информационните и комуникационни технологии, включени в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.

От началото на годината до края на май е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 922 чужденци от трети страни. От тях 871 са от Украйна, 49 от Молдова и 2 – от Македония.

За същия период на 2016 г. са издадени 266 разрешения за достъп до българския пазар на труда на чужденци – граждани на 39 държави. От тях 174 са решения на Агенцията по заетостта във връзка с издаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ от МВР, 79 са разрешенията от АЗ за „Синя карта“ на ЕС, а 13 са за издаване на разрешение за работа.

Най-много разрешения за трудова заетост за миналата година са предоставени на граждани от САЩ – 40, предимно като преподаватели във висши учебни заведения, и спортисти. Следват разрешенията за граждани на Сърбия (33), Турция (23), Русия (16), Канада (15), Тунис (14) и Украйна (13).

Общо 79 са гражданите от държави извън ЕС, които са получили разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост чрез „Синя карта“ на ЕС през 2016 г. Преобладават тези от Русия (37), Украйна (28). Има и разрешения за граждани от Индия (3), Македония (3), САЩ (2). Професиите са от сферата на информационните и комуникационни технологии, инженери и мениджъри.

Към момента в процедура по предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда са 143 работници от трети държави.

Работниците от трети държави, които вече са получили разрешение за достъп до пазара на труда са предимно в индустрията – строителство и преработваща промишленост, и в сферата на услугите – информационни технологии, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт, здравеопазване.

Средният размер на работната заплата на гражданите от държави извън ЕС, които са получили разрешение за работа, е съобразен със средната заплата за страната за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор – 1006 лева за първото тримесечие на годината, и 960 лева за 2016 г. АЗ няма информация за средната работна заплата по икономически дейности, тъй като не е задължена да води такава статистика, посочва се в отговора на министъра.

При висококвалифицираните специалисти със „Синя карта“ брутната заплата по трудов договор следва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната заплата в България, тоест за последните 12 месеца заплатата на получилите разрешение следва да е над 1509 лева. Уточнява се, че в сектора на информационните технологии брутната заплата следва да е два пъти по-висока над следната за България, или над 2012 лева.