София изостава от по-малките градове в обслужването на бизнеса

София изостава спрямо повечето по-малки градове в страната във всички теми по правенето на бизнес с изключение на получаването на разрешително за строеж, като отчасти това може да се отдаде на по-голямото търсене на бизнес услуги. Това сочи докладът „Правене на бизнес в Европейския съюз, 2017 г.: България, Унгария и Румъния“, изготвен от Световната банка в сътрудничество с Европейската комисия.

Спрямо останалите столици в проучването сходна тенденция се наблюдава в Будапеща, но Букурещ се представя относително добре в сравнение с по-малките градове в Румъния.

В доклада на Световната банка са включени 26 града от трите страни, като в България те са шест – София, Плевен, Русе, Варна, Бургас и Пловдив. Резултатите на градовете са оценявани по пет отделни фактора: започване на бизнес, получаване на разрешително за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа, регистриране на собственост и изпълнение на договори. Според доклада няма град, който да се представя най-добре във всички измервани теми.

Градовете в Унгария средно се представят най-добре при повечето индикатори, но изостават в категорията започване на бизнес. Основната причина за това е изискването за минимален капитал за стартиране на компанията, който липсва в другите две страни, коментира Рита Рамальо, мениджър „Глобални индикатори“ към

Световната банка, при представянето на доклада.

Интересното е, че София се представя значително по-зле в сравнение с останалите проучени градове в България в категорията започване на бизнес. По-забележителното обаче е, че всички градове се представят негативно при регистрирането на собственост като цяло, а в сравнение с градовете в Унгария и Румъния резултатите са значително по-лоши.

Плевен и Варна се представят не само по-добре от останалите 20 града в изследването в категорията започване на бизнес, но и над средното за Европейския съюз. За българските предприемачи е по-лесно да регистрират фирма във Варна, се вижда от доклада. Всъщност, ако страната беше представена от Варна, а не от София в световната класация „Правене на бизнес“, България щеше да се качи с 25 места по-нагоре от 82-ра до 57-ма позиция.

Делът на новите компании, които използват онлайн регистрацията, варира сериозно между България, Унгария и Румъния, като това се дължи на различни причини – навлизане на онлайн регистрацията, проблеми със системата и т. н. Забележителното е, че всички нови компании в проучените унгарски градове са използвали системата за онлайн регистриране, докато и в България, и в Румъния процентът е доста по-нисък.

Получаването на разрешително за строеж отнема средно най-малко време в румънските градове, но там целият процес е затруднен заради по-бавното получаване на предварителни одобрения, посочи Рамальо.

В България получаването на разрешително за строеж отнема почти 70 дни по-малко в София (97 дни) отколкото в Русе, където периодът е най-дълъг – 165 дни. Следващият град, където това се случва най-бързо, е Бургас (133 дни), следван от Варна (135 дни). Получаването на разрешително за строеж е най-ефективно в София, защото само столицата предлага и бърза услуга за това.

Интересното е, че всички 22 града в изследването са доста под средното ниво за ЕС при включването към електроразпределителна мрежа, допълни Рамальо. Този процес е по-бърз в Румъния, но там той е и най-скъп.

Лидер в България по скорост за изпълнението на този процес е Варна, като средно в морската ни столица са нужни 200 дни за присъединяване към електроразпределителната мрежа, докато в София нужният период е около 262 дни. Бургас е лидер в тази категория като цяло, тъй като общо сроковете (227 дни) и разходите там са най-ниски.

Унгарските градове се отличават с ефективност и качество при регистрацията на собственост, но и процесът там е по-скъп в сравнение с останалите две страни. България се намира на средното ниво както от гледна точка на ефективността и разходите по този показател, но и по качество на администрацията, която се занимава с тези въпроси. Русе се откроява най-много в критериите за регистриране на собственост, както и при изпълнението на договорите.

Ако можехме да изберем всички градове в България по индикатора, по който се представя най-добре, и ги обединим в един „перфектен“ град, възприемайки неговите добри практики, това би подобрило значително представянето на всеки един град по отделно, коментират авторите на изследването.