София изостава от по-малките градове в обслужването на бизнеса

Независимо от редица добри практики, документирани в доклада, предизвикателствата остават. За улесняване на процедурата за започване на бизнес България би могла да приложи примера на Унгария и да разгледа възможностите за интегриране на регистрацията за целите на ДДС в процедурите за фирмена регистрация, е една от препоръките в доклада.

По отношение на получаване на разрешително за строеж българските градове следва да оптимизират разрешителните, изисквани преди започване на строителни дейности и да централизират всички предварителни одобрения на едно-единствено гише.

В дългосрочен план е необходимо въвеждането на система за електронно обслужване на едно гише, се казва още в доклада.

За улесняване на регистрирането на собственост и за повишаване на нейната сигурност властите биха могли да насърчават все по-голям обмен на информация сред институциите, включително органи на данъчната администрация, общини, имотния регистър и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

При изпълнението на договори съдилищата в страната биха могли да въведат предсъбедно съвещание при търговски спорове, подобно на ускореното производство по приоритетни казуси от трудовоправен характер. Според Световната банка в дългосрочен план съдилищата в България биха могли да предоставят възможност за електронно подаване на документи.

Няма аргументи защо едно разрешително за строеж в България се издава по-бавно, отколкото в Словакия например, коментира заместник министър-председателят на България Томислав Дончев в дискусия след представянето на доклада.

Ако някой може да получи услуга или документ за 20 дни, а ги получава за 50 дни, то това означава повече време, повече разходи, каза той. Това е излишен административен товар, а в някои от случаите това може да означава да не се започне предприемаческата инициатива, което е най-лошият вариант.

Именно затова специален фокус на правителството в момента е режимът и услугите да бъдат по-бързи и да са повече в услуга на гражданите, каза той, допълвайки, че правителството се опитва да гледа през очите не на чиновника, а на този, който получава услугата.

„Голямата реформа в администрацията е да се премахне необходимостта човек да снабдява една администрация с документи от друга“, заяви Дончев. Това ще се осигури със служебен достъп до различните регистри, но няма как да стане изведнъж.

Редно е да си префокусираме вниманието и когато говорим за качество на изпълнението, по-същественият въпрос е как правим политиките. Взимането на решения не е само работа на политическите представители, но и на експертите в администрацията, коментира Дончев.

Това, което се вижда от презентацията, показва доста различни нюанси и какво може да се подобри и на национално, и на поднационално ниво, заяви пък финансовият министър Владислав Горанов.

„Вижда се, че често времето е за сметка на цената“, каза той. „Например в София някои от процесите са забавени и това вероятно е заради интензитета, с който се ползват административните услуги“.

Нивото на икономическо развитие е на такова ниво, при което трябва да се обърне внимание на фините настройки, заяви Горанов, допълвайки, че всяка една от трите държави в проучването значително е утежнила административната си уредба за приемането на европейските регулации, което неминуемо е свързано с правенето на бизнес.

Сега е моментът да направим преглед на уредбите и изискванията по отношение на правенето на бизнес. Важно е обаче след промените „администрацията да свикне с това, че информацията, която се създава в нея, не може да се иска от хората и от бизнеса“, добави той.

„Част от проблемите могат да се свържат и с нивото на сивата икономика и корелацията между Унгария, Румъния и България е лесно отличима“, каза още финансовият министър. Според него по-високото ниво на сива икономика извежда повече регулации, а оттам затрудняване на бизнеса, макар че това е естественото преследване на регулатора и регулирания.