Най-късно през пролетта на 2019 г. трябва да започне изграждането на най-сложния участък от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, между Крупник и Кресна. Той трябва да бъде изпълнен до края на 2023 г., за да спазим сроковете и България да не връща на Европейската комисия средства и за вече построени отсечки от автомагистралата. През 2023 г. магистралата трябва да бъде завършена.
Това обяви по БНТ инж. Светослав Глосов, член на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", като маркира критичния срок, който трябва да бъде спазен, за да се вмести страната ни в програмния период с европейско финансиране.
"До пролетта на следващата година трябва да бъде обявена обществената поръчка за избор на изпълнител, а през пролетта на 2019 г. трябва да започне реалното изпълнение на проекта за строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле", конкретизира Глосов.
Той напомни, че ако това не се случи „трябва да върнем близо 1,5 милиарда евро за всичко, което е вложено по магистрала „Струма“ до този момент”. Глосов посочи, че изпълнението на строителството е възможно, „ако няма обжалвания, ако нещата се случват по-бързо при самата процедура, което е възможно”.
Представителят на АПИ обясни, че докладът за оценка за въздействието върху околната среда третира пет варианта за преминаване през Кресненското дефиле.
“Два от тях са през самото Кресненското дефиле, за което автоматично получават най-ниска оценка. Третият вариант – това е дългият тунел, който върви успоредно на реката, на дефилето. Това е най-скъпият вариант, но и най-малко екологичен, според нас и редица учени и специалисти. Четвъртият вариант качва двете платна на магистралата източно на платото, което също е много скъп вариант - около 1,8 млрд. лева, а попада и в зона "Натура", като и изграждането му ще продължи много дълго. При петия вариант платното от Гърция към София се качва на платото, а пътят обратно ще мине през Кресненското дефиле”, каза той.
Според Глосов оценката на този проект е около 1 млрд. лева, като той е и най-икономичният, и най-технически изгодният вариант.
“Той предвижда шест пътни връзки между двете трасета, също така и интелигентно управление на движението, следи трафика, следи проблемите по пътя, разкри експертът. – Ако се случи някаква авария или се налага да се затвори едно от трасетата, то автоматично системата подава – чрез светофарното регулиране, отбива движението на другото трасе, което е свободно, и в този момент то ще бъде двупосочно.”
Глосов информира, че този проект предвижда и обходен път на Кресна, т.е. "изважда пътя извън града".
По думите му в проекта със запазването на трасето, е предвидено участъците, в които има по-остри завои и стеснен път, да бъдат разширени, завоите да бъдат изправени, така че да се подобри качеството на пътя.
Глосов уточни, че ограничението на скоростта там ще бъде 80 километра, но движението по трасето ще бъде максимално облекчено и „при условие, че е еднопосочно, то вече няма да е толкова опасно”.


Никола Цолов с двойна победа на "Силвърстоун"
Тръмп: Ще отидем на Марс много скоро
Петър Стоянов: Българското кино има сериозни успехи и опровергава твърденията, че културата не се развива
Костадинов: Няма клауза в договора ни с Киев, която защитава Черно море от страна на Украйна към Българи
50-годишна, известна на МВР, задигна часовник и парфюм от магазин в центъра на Варна
ГЕРБ: Бюджетът с 5,7% дефицит нарушава Закона за публичните финанси
Неяснотата около търговското споразумение USMCA е вредна
250 години по-късно американската мечта продължава да е жива
"Алтернатива за Германия" преизбра лидерите си в демонстрация на единство
Последният бюджет на Макрон вещае още политически хаос във Франция
Как работи новата ръчна скоростна кутия на Ferrari
Изкуственият интелект предизвика нова криза в автомобилната индустрия
Кризата във Volkswagen реши проблем с дизела
Британец си купи къща за 58 000 евро, колите в нея са за над 1 милион
Как Bora преобърна историята на Maserati
Моторист загина при катастрофа край Гривица
В кадър: Тир катастрофира на АМ "Струма", гориво се разля по платното
Кога напрежението в работата се превръща в хроничен стрес?
Творците срещу AI: Битката за гласа, образа и авторските права
Как гените определят реакцията ни към храните?