Признаците за влошаване на щатската икономика разклатиха долара

Щатският долар се понижи до многомесечно дъно спрямо повечето основни валути, след като данните за забавянето на растежа на американската икономика повишиха очакванията на пазарите, че Федералният резерв може да пристъпи към допълнително разхлабване на паричната си политика.

Според валутни анализатори тези очаквания са стимул за използването на долара в т. нар. “carry trade” сделки, при които чрез заеми в щатски долари се финансира покупката на валути на страни с по-високи лихвени проценти, каквито са австралийският долар, шведската и норвежката крона.

В същото време японската йена, която редом с долара се счита за убежище в периоди на икономическа несигурност, стигна най-високото си ниво срещу долара за последните 15 години от 85,31 йени за долар днес. Към 11:10 ч. българско време един щатски долар се разменя срещу 85,49 йени.

Еврото се повиши на свой ред до 1,3261 долара вчера, което е най-високото му ниво през последните три месеца, а днес двойката EUR/USD се котира на ниво около 1,32. Британската лира напредва убедително и през последния месец е поскъпнала с близо 5% срещи долара. По време на вчерашната сесия тя стигна рекордните за последните шест месеца 1,5968 долара, а днес се разменя срещу 1,5928 долара.

Анализатори на един от най-големите участници на валутните пазари - Credit Suisse, очакват, че все по-голямата вероятност Федералният резерв да влее допълнителна ликвидност в икономиката ще върне интереса към „carry“ търговията, което ще увеличи още повече натиска върху щатския долар.

В рамките на последната седмица той се понижи с 2% срещу кошница от шест международни валути до най-ниското си ниво от средата на април досега. Притесненията около дълговата криза в Европа обаче се засилиха в края на април и повишиха курса на долара заради търсенето на по-нискорискови активи.

Пониженият риск апетит на пазарните участници намери отражение и в лихвените проценти по щатските държавни ценни книжа, които паднаха до рекордно ниските 0,5341% при двугодишните ценни книжа във вторник.

Спадът в курса на долара и лихвените проценти по американските държавни ценни книжа е съпроводен в същото време от ръст на щатските борси през последните няколко седмици, подхранен от добрите отчети на редица големи американски и европейски компании за второто тримесечие.

Те помогнаха на борсите в Европа и САЩ да стигнат най-високите си нива за последните три месеца и да излязат на положителна територия за тази година. Зелената вълна обхвана и азиатските пазари на ценни книжа, като индексите в Индия се повишиха до най-високото си ниво от началото на 2008 г. насам.

Според Албърт Едуардс, главен стратег в Societe Generale, пазарите на облигации и валута са реагирали адекватно на данните за забавяне на щатската икономика, за разлика от инвеститорите в акции, които според него са „заспали на волана“, пише Financial Times.

Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке подчерта на два пъти през последните седмици, че щатската икономика не се е възстановила напълно и перспективите пред нея са твърде несигурни.

Това засили очакванията на пазара, че Федералният резерв ще поднови покупките на ипотечни ценни книжа като спешна мярка за наливане на ликвидност в икономиката на САЩ, както постъпи в разгара на финансовата криза. Следващата седмица Комитетът за парична политика на Федералния резерв ще проведе месечното си събрание, като според анализатори лихвеният процент ще остане в интервала от 0 до 0,25% и през август.

Данните за заетостта в САЩ през юли, които ще излязат в края на тази седмица, имат ключово значение за финансовите пазари, които търсят по-убедителни знаци за посоката, в която ще поеме икономиката в края на тази година.