Ирландия ще настоява данъкът върху транзакциите да се въведе в целия ЕС

Френско-германските предложения за въвеждането на нов данък върху финансовите транзакции в еврозоната ще се натъкне на съпротива сред останалите европейски държави и Ирландия ще настоява всеки подобен данък да бъде приложен за всички държави членки на Европейския съюз, вместо само в страните от еврозоната, заяви ирландският министър на финансите Майкъл Нуунън по държавната телевизия, цитиран от Ройтерс.

Ирландия е важен център на финансово администриране в Европа и подкрепата за бранша е първостепенен приоритет за правителството, което иска да възстанови репутацията на Дъблин като финансов център след унищожителния местен банков крах.

„Не можем да си позволим ситуация, при която има данък върху транзакциите в Дъблин, а няма такъв в Лондон", каза Нуунън.

Данъкът бе предложен от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози след срещата им вчера като част от мерките за защита на еврозоната от задълбочаващата се дългова криза.

Според Нуунън обаче подобно предложение вече е било отхвърлено на срещата на европейските лидери през миналия месец, а новите предложения ще се изправят пред подновена съпротива вероятно дори от френски финансови компании.

„Ще има много възражения от държави със силен дял в сектора на финансовите услуги – Люксембург, Холандия, дори Париж“, смята ирландският министър.

„Едно от ключовите неща, които трябва да очакваме, е, че ако бъде въведен някакъв вид данък върху транзакциите, той би трябвало да бъде приложен по-скоро върху всички 27 държави, отколкото само върху 17-те страни от еврозоната“, добави той.

Сред предложенията на Меркел и Саркози бе и това за общо икономическо правителство, включително въвеждане на конституционни ограничения за националните дефицити. По думите на Нуунън подобно предложение би било „твърде привлекателен проект“, но може да затрудни процеса на бюджетиране, ако ограниченията са прекалено тежки.

През есента Ирландия ще приеме нови законодателни мерки, които ще поставят ограничения за нивата на заемите за бъдещите бюджети, което е едно от условията за продължаващото получаване на траншове от спасителния финансов пакет на ЕС и Международния валутен фонд, но промените в конституциите на държавите от еврозоната, които предлагат Германия и Франция, ще изискват в страната да бъде свикан референдум.

Ирландският министър на финансите отхвърли идеята, че подобна конституционна промяна би дала на Берлин и Париж власт върху ирландските публични капитали. „Тя би предоставила на ирландския народ и хората от останалите европейски държави много силни национални права за въвеждане на ограничения по заеманите средства от техните правителства“, твърди той.

Според него предложението за общ корпоративен данък за Франция и Германия няма да засегне ниското ниво на корпоративния данък в Ирландия, който е смятан за ключов в привличането на преки чуждестранни инвестиции.

Като цяло Нуунън определи предложенията на Германия и Франция като по-скоро еволюционни, отколкото революционни и заяви, че има смисъл тези две държави да водят промените. „Валутата се движи от френско-германската инициатива ... и ако валутата трябва да бъде сигурна и ако се превърне в инструмент, който да ни поведе отново към благоденствие, тогава е важно Франция и Германия да продължат да бъдат водещите сили“, посочи той.

Междувременно Испания и Италия приветстваха френско-германските предложения за по-обединена еврозона и обявиха, че се надяват плановете да доведат до въвеждането на общи европейски облигации.

„Колкото повече вървим към интегриране на икономическата политика, толкова повече се приближаваме към идеята за еврооблигации“, заяви говорителят на управляващата в Испания Социалистическа партия Хосе Бланко в интервю за националното радио.

Предложенията на Меркел и Саркози полагат основите на бъдещ финансов съюз, но не предвиждат увеличаване на спасителния фонд на Европейския инструмент за финансова стабилност, а лидерите заявиха, че общите облигации ще трябва да почакат.

В Италия Фабрицио Чичито, водач на парламентарната група на управляващата партия Народ на свободата на премиера Силвио Берлускони в долната камара на законодателния орган на страната, заяви, че правителството е на същата дължина на вълната като Меркел и Саркози и се надява германският канцлер да приеме по-добре плановете за еврооблигации. „Надяваме се, че Меркел ще бъде убедена в ценността на еврооблигациите през септември“, посочи Чичито.