Може ли мерките за контрол на наемите да проработят и във Великобритания?

Контролът на наемите е ужасна идея. Това беше общата реакция на имотната индустрия, когато това излезе като официално предложение по време на предизборната кампания във Великобритания, пише FT. Електоратът също се съгласи с това твърдение.

Германия обаче, един от най-регулираните наемни пазари в света, въведе такива мерки и не изглежда, че пазарът ще се срути скоро заради тях въпреки възраженията, допълва изданието.

Лейбъристите на Острова предлагаха да се сключват тригодишни стандартни договори за наем на жилище и наемът да се индексира с инфлацията. Идеята беше да се внесе повече сигурност сред наемателите, които да бъдат защитени от спираловидното, неоснователно увеличаване на наемите. Предвиждаше се и въвеждането на забрана агентите да събират такси от наемодателите – мярка, която вече се прилага в Шотландия.

Едва три седмици, след като партията претърпя поражение на изборите на Острова, в Германия влезе в сила нов закон, с който се слага спирачка на необоснования ръст на наемите на жилищата в големите градове, където търсенето се засилва, а предлагането не може да му отговори.

Наемите няма да може да надвишават с повече от 10 на сто средните наемни равнища за района, където се намира съответното жилище. Забранява се също така брокерите да събират такси от наемателите. Дава се възможност и за увеличаване на наемите при нови наематели, ако имотите са подобрени.

Същевременно „спирачките“ не важат за новопостроените жилища, така че мерките да не засегнат строителния сектор.

Защо това да не проработи и на британския пазар? Общото възражение е, че структурата на двата пазара е много различна. Действително това е вярно. Въпреки че делът на собствениците на Острова остава висок, той намалява плавно през последните 10 години, но със сигурност притежаването на собствен дом е норма за страната и това няма да се промени скоро.

От друга страна, повечето германци наемат домовете си и са щастливи това. За получаването на ипотека освен това се изисква сериозен депозит, тъй като банките в страната не са склонни да финансират сделки за 95% от стойността на жилището например.

На Острова повечето жилища, отдавани под наем, са на собственици физически лица, докато в Германия преобладават институционалните собственици, включително пенсионни фондове, застрахователни компании и други. Ной-големият инвеститор в сектора е Deutsche Annington с 200 хил. жилищни единици на стойност почти 9,7 млрд. евро. Другите големи играчи на пазара са Deutsche Wohnen и TAG Immobilien.

Жилищният сектор в Германия обаче все още не се е превърнал в „дойна крава“ - тенденция, ясно видима във Великобритания през последните години. Цените на жилищата в Германия едва помръднаха през последните десетина години - стабилност, заради която страната е притегателен център за големите институционални инвеститори. а и германците със сигурност не са нация, която охотно би се наредила на опашка за кредит, пише изданието.

Другият мотив за отхвърляне на мерките за контрол на наемите на Острова е, че правителствата не трябва да се намесват във взаимоотношенията на свободния пазар. Това действително е така, но може би по-добрият начин е кабинетът да се откаже от политиките за изкуствено занижаване на цената на кредита, заради което се повишават и цените на активите.

Британското правителство в частност би могло да прекрати спорната програма, с която подкрепя купувачите на жилища и която доведе до ръст на цените на имотите, но без съществено отражение върху предлагането. Препоръчва се и да се прекратят всички плащания за социални жилища към собсвеници на имоти, отдавани под наем, както и да се облагат всички печалби от имотите, включително и доходите от наем.

Вероятно обаче нищо от това няма да се случи скоро, макар че Лондон може да се поучи от германската система, осъществена от дясноцентристко правителство, а не от „бесни социалисти“, пише още изданието.

Системата може и да не е съвършена, но балансира интересите на наемателите и собствениците, докато във Великобритания няколко правителства в общи линии напомпаха цените на имотите без много мисъл за дългосрочните последици.