Йелън смекчава позицията си за затягането на паричната политика

Възможно е да не се налага лихвените проценти в САЩ да бъдат повишавани твърде много, за да успее Федералният резерв да постигне целите си, посочва се в коментари на председателя на централната банка Джанет Йелън от сряда, цитирани от CNBC.

В изказване, подготвено за изслушване пред Конгреса, Йелън заявява, че лихвените проценти са близо до „неутралните“ си нива и не е нужно да бъдат значително повишавани.

Неутралните лихвени проценти са моментът, в който основният лихвен процент на Фед нито ускорява, нито ограничава икономиката. Сегашната цел за основния лихвен процент е между 1% и 1,25%, а инфлацията е 1,4%.

„Тъй като неутралният лихвен процент в момента е доста нисък по исторически стандарти, няма да има нужда основният лихвен процент да се вдига твърде много, за да достигне неутрална позиция“, твърди Йелън.

Според нея все пак вероятно ще се наложи Фед да приложи „постепенно повишаване на лихвите“ през „следващите няколко години“, но според пазарите изказването ѝ по-скоро сочи смекчаване на тона към по-стегната парична политика.

Пазарите смятат, че в момента има около 50-процентов шанс Фед да одобри още едно увеличение на лихвените проценти тази година. Очакванията са, че Федералната комисия по отворения пазар ще започне да намалява баланса си на стойност 4,5 трлн. долара, който съдържа облигации, купени от Фед с цел стимулиране на икономиката.

Усилията на американската централна банка за нормализиране на паричната политика обаче се ограничават от слабата инфлация. В тази връзка Йелън подчертава, че централната банка следи отблизо данните за динамиката на потребителските цени и все пак очаква да започне свиване на портфейла от облигации за 4,5 трлн. долара по-късно тази година.

Според нея портфейлът ще спадне „значително под“ сегашното си ниво, но все пак очаква да е над равнището от финансовата криза през 2008 г. Няколко представители на Фед вече заявиха, че балансът вероятно ще остане над 2 трлн. долара.

Фед акумулира огромния си баланс в опита си да стимулира икономиката по време на финансовата криза. Разширяването му до голяма степен се дължи на закупуването на американски държавни ценни книжа и обезпечени с ипотеки облигации.

Макар че Йелън повтаря, че основният лихвен процент остава първичният инструмент по паричната политика, тя казва още, че централните банкери ще са отворени към идеята за повторно увеличаване на баланса в случай на нов икономически спад.

„Комисията ще бъде готова да използва пълния си инструментариум, включително промяна на размера и състава на счетоводния си баланс, ако бъдещите икономически условия гарантират по-благоприятна парична икономика, която може да бъде поддържана само чрез намаляване на основния лихвен процент“, казва тя.

В коментарите си Йелън обвинява за слабата инфлация „няколко необичайни понижения в определени ценови категории“. Тя очаква това да се промени през следващата година, като подчертава, че централната банка „внимателно следи“ данните. По-рано Фед заяви, че конкуренцията при мобилните телефони и по-ниските цени на лекарствата с рецепта са временни причини за забавянето на инфлацията.

Отвъд инфлацията обаче оценката на Йелън за икономиката остава сравнително без промяна. Растежът продължава с умерен темп, пазарът на труда се подобрява, а потребителските разходи и бизнес инвестиции нарастват. Тя обаче подчертава, че фискалната политика и икономическите предизвикателства в чужбина са потенциални причини за несигурност.