През 2015 г. музикалният стрийминг е нараснал двойно спрямо 2014 г.

2015 г. беше добра за стрийминг услугите според годишния доклад на Nielsen, посветен на музиката. През предходните 12 месеца музикалните услуги по поискване са достигнали 317 млрд. слушания на аудио произведения, което е двойно повече от 2014 г., когато те бяха само 164,5 млрд. според Nielsen.

Интересно е и как стриймингът се отразява на продажбите на албуми. Въпреки че последните все пак отбелязват спад с 6% през 2015 г., резултатът не е чак толкова лош, колкото през предходната година (11%), пише TechCrunch.

В допълнение към това продажбите на плочи са нараснали с 30% през 2015 г. и представляват близо 9% от продажбите на физически албуми.

Разбира се, резултатите на стрийминг услугите надминават продажбите на традиционните албуми, ето защо последните продължават да се свиват.

През 2015 г. продажбите на дигитални песни също са спаднали заради възхода на стрийминга. Те отбелязват срив с 12,5% ад 964,8 млн. бройки, което е под отчетените 1,1 млрд. продадени песни през 2014 г.

Въпреки това продажбите на дигитални албуми не се представят чак толкова зле. Миналата година те се свиха с 2,9% до 103,3 млн., след като през 2014 г. бяха 106,5 млн.

Макар че стриймингът нараства на годишна база, видео стриймингът отбелязва по-голям растеж. През 2015 г. музикалните видеоклипове са се увеличили със 101,9 % до 172,4 млрд. стрийма, докато аудио стриймингът е скочил с 83,1% до 144,9 млрд.

Въпреки растежа, който стриймингът отбелязва, тези услуги все още не са надминали радиото като медия, от която хората откриват нова музика. Вместо това 61% посочват, че чуват за пръв път нови песни по AM, FM или сателитното радио. 45% твърдят, че откриват музика благодарение на препоръка, а 31% - от филми и саундтраци. Стриймингът се нарежда чак на четвърто място, като 27% от анкетираните твърдят, че именно от такива платформи и мобилни приложения научават за нова музика.

Същевременно, когато става дума за разходи за музика, билетите за концерти (32%) и музикалните фестивали (10%) все още са основна част от бюджета за музика. Акаунтите за сателитно радио са отговорни за 11% от разходите, докато платените стрийминг услуги са отговорни за само 7%, нареждайки се след покупките на музика на физически носители (13%) и дигиталните сваляния (11%).

На въпрос какво влияе върху избора на стрийминг услуга – платена или безплатна, голяма част от потребителите посочват, че решението до голяма степен зависи от цената. 83% твърдят, че цената на услугата е основният фактор за вземането на решение дали да се регистрират или не. Сред важните фактори се нареждат и доколко платформата е удобна за използване и колко богат е музикалният каталог.

При решението да не се регистрират натежава на първо място цената, като 46% посочват, че не биха се абонирали, ако услугата е прекалено скъпа. Друга бариера се явява и фактът, че много потребители смятат, че могат да слушат музика чрез стрийминг и безплатно и не виждат реални ползи от това да си плащат.

Това показва, че стрийминг услугите трябва да предложат повече от каталог по поискване. Те трябва да се превърнат в място, в което потребителите могат да се запознават с нова музика и изпълнители, както Spotify предлага персонализирания плейлист „Discover Weekly”, а Apple Music предоставя подобна информация чрез радио Beats 1. Освен това стрийминг услугите могат да се фокусират върху това да предоставят на феновете по-добра връзка с изпълнителите чрез опции за купуване на билети за концерти и мърчъндайз.

Както изглежда, голяма част от потребителите все още не са напълно убедени – 78% твърдят, че най-вероятно не биха платили за абонамент за стрийминг услуга през следващата половин година. 9% пък посочват, че биха го направили.

Още технологични новини вижте във видеоматериала на Bloomberg: