Пак се предлага затвор за работодатели, които не плащат осигуровки

След като през миналата година парламентът отхвърли предложенията за промени в Наказателния кодекс, с които да се криминализира неплащането на осигуровки от страна на работодателите, темата пак излиза на дневен ред. Подобни предложения за поправки са заложени в проекта за нов Наказателен кодекс, чието обществено обсъждане тече в момента.

По-леки наказания се предлагат за работодателите, които внесат дължимите осигурителни вноски до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Не се предвижда осигуряваните лица да носят наказателна отговорност в тези случаи.

Бизнесът отново се противопоставя на тези предложения за законодателни промени. Българската стопанска камара (БСК) е изпратила позиция по предложенията за поправки до министър-председателя Пламен Орешарски, с копие до министрите на правосъдието и на труда и социалната политика, в която посочва, че проектът за нов Наказателен кодекс вменява синдикални функции на съдебната система.

Организацията настоява също така проектозаконът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като засяга трудовите и осигурителни отношения.

„Проектът на нов Наказателен кодекс поставя в общ режим на наказателна отговорност неплащането на осигуровки и на данъци и такси. Подобно аналогично третиране е в противоречие с Конституцията, която постановява, че общественото и здравно осигуряване е право, докато плащането на данъци е задължение“, посочват от камарата.

Отделно БСК настоява и осигурените лица да носят отговорност в случаите за неплащане на осигуровки, тъй като вноските са разпределени 60% за работодателя и 40% за работника или служителя.

Законопроектът не дава определение на понятието „работодател“ и не третира случаите на неплащане на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица и други осигурители, посочват още от организацията. Държавата също е работодател и задължено лице по Кодекса за социално осигуряване, което означава, че законопроектът би поставило под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, в т.ч. ключови за стабилността и развитието на страната фигури, като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието и т.н., посочва се в позицията на камарата.

Според бизнеса изплащането на възнаграждението няма отношение към заплащането на осигурителните вноски, тъй като в много случаи осигуряваните лица получават заплати, които са по-ниски от минималния осигурителен доход за професията или пък надвишават максималния осигурителен доход.

В законопроекта освен това не се разграничават малките, средните и големите предприятия, което ги поставя в неравностойно положение, посочват от БСК. „Подобни наказателни мерки и репресивни текстове срещу бизнеса няма в нито една европейска страна“, заключават от организацията.