Хубаво ли е всъщност жилищата да поскъпват?

Всички говорят за очакваното възстановяване на жилищния пазар, когато цените на жилищата ще поемат отново своята възходяща траектория. Такова движение се възприема като признак на растяща икономика и потенциално благоденствие на обществото.

Въпреки това фактът, че покачването в цените на жилищата се обявява като добра новина, остава доста любопитен, пише FT.

Обикновено нямаме повод да празнуваме, когато цената на хляба или автомобилите се покачи. Разбира се, за собствениците на жилища покачването на разходите за тези продукти се компенсират от ръста на стойността на активите, които притежават.

Също така от значение е фактът, че цените на жилищата обикновено растат в добри времена, докато по време на рецесия – се понижават. Въпреки това на практика повишенията в цените на жилищата не водят до ръст. Те го задушават.

По ред причини правителствата на страните, които изпитват финансови затруднения, имат аргументи да се стремят да поддържат жилищните цени ниски. Сред тези аргументи е фактът, че високите цени означават, че държавните служители ще имат по-високи изисквания относно своето заплащане. Също така скъпите жилища водят до по-високи държавни разходи за социални жилища, пречат на множество домакинства да се сдобият със собствено жилище и ги правят зависими.

За отделния потребител разходите са по-трудно видими, но не и по-малко реални. Жилищните цени са включени и влияят пряко на всички стоки и услуги, които ползваме.

Сандвичът, който си купуваме по време на обедната почивка, струва повече, ако този, който го е изработил, е платил по-висок наем.

Наред с всичко останало повишаващите се цени на жилищата пренасят богатството от бедните към богатите и от младите към по-стабилните във финансово отношение хора на средна възраст.

Специално във Великобритания през 2009 г. девет от всеки 10 купувачи на първи дом са се нуждаели от финансова помощ от своите родители, за да осъществят покупката, което води и до повишаване на напрежението между поколенията.

Следователно би било полезно, ако цените можеше да бъдат понижени. За щастие, повишението на цените, което на места като Великобритания продължава вече десетилетия, бе провокирано основно от ограничения в предлагането, наложени от самото правителство и в този смисъл (поне на теория) това би могло лесно да се коригира.

За да добием представа колко много пари са „заключени“ чрез стриктни градоустройствени правила, можем да вземем за пример цената на предназначението на земята. Във Великобритания земя, предназначена за земеделско ползване, струва средно под 2 хил. паунда на декар. За сравнение, същата земя с разрешително за жилищно строителство струва близо 200 хил. паунда.

Стриктните градоустройствени ограничения означават по-малко жилищно строителство и съответно по-високи цени. Според официални данни изграждането на 100 хил. жилища по-малко всяка година води до покачване на цените с 12-14% през следващото десетилетие.

Във Великобритания през изминалото десетилетие са били изграждани по 160 хил. нови жилища годишно, което е по-малко от половината от 360-те хил. жилища, които са се строели годишно през 60-те години. Също така новите жилища са с по-малка площ, което още повече утежнява ограниченото предлагане.

Както организацията за помощ на бездомните Shelter наскоро отбеляза – ако цените на другите продукти се бяха повишили както британските жилища са поскъпнали от 1970 г., то днес цената на едно пиле в супермаркета би била 47 паунда.

На практика ограничението в предлагането сега е толкова голямо, че собствеността на жилища сред населението във Великобритания започна да се понижава за пръв път от Първата световна война насам.

Всъщност напълно естествено е да искаме строителството на нови и нови сгради около нашето жилище да бъде спряно. Социалната цена на тази тенденция обаче е много висока, ако тя добие прекалено голям мащаб.