През 90-те години на 20-ти век много хора от Хонконг, закупили имоти в Китай, не получават нищо друго освен гняв. Закупените от тях имоти са недовършени и непрехвърлени и може да останат изоставени с години. Близо десетилетие след началото на тези проблеми все още има хора, които търсят обезщетение, пише Business Insider.
Тогава наличието на пазар на имоти е новост в Китай. Преди страната да започне да се насочва към пазарна икономика (поне в някаква форма) в края на 70-те години, държавата се грижи за жилищата, така че на практика не съществува пазар на имоти. Затова тези компании, които са инвестирали в земя и имоти през 90-те години, нямат опит, а правната система вероятно не е била достатъчно развита, за да осигури достатъчно защита за купувачите. В резултат на това има измами – предприемачи вземат пари от купувачи (вероятно и от банки), след което изчезват, оставяйки сградите незавършени.
Някои подробности обаче днес са забравени или са останали незабелязани...
В началото на 90-те години на миналия век в Китай имаше балон на пазара на имоти. И защо тези сгради останаха незавършени? Защото балонът се пръсна, довеждайки някои предприемачи до фалит, защото не са успели да продават и да получат финансиране от банките.
Не е чудно, че хората днес не знаят, че навремето е имало балон или че са забравили. В крайна сметка, секторът на имотите в страната е бил относително нов и е имал малка тежест за икономиката. Официалният правителствен индекс за цените на имотите в 70 града датира едва от 2005 г., затова почти няма начин да се проследят възходът и спадът на пазара на имоти в Китай след възникването на пазара. Освен това китайската икономика тогава не е била толкова важна, колкото днес, затова й се е обръщало по-малко значение.
Фактът обаче е, че е имало голям балон при имотите. В свой документ Джъстин Лин, главен икономист на Световната банка, посочва, че:
През 1992 г. в цялата страна имаше „треска за развитие“ и „треска за имоти“, при която цените на имотите нараснаха рязко, а спекулациите с имоти бяха широко разпространени.
Този период настъпва след обиколките на китайския политик Дън Сяопин на Южен Китай и неговите речи, в които призовава за по-бърз преход към пазарна икономика и по-агресивно икономическо развитие. През следващите две години икономиката прегрява, като през 1994 г. инфлацията достига 27,7% на годишна база.
Силната инфлация се случва заедно с балон на пазара на имоти, основно в крайбрежните градове в Южен Китай. Мащабът на този забравен балон е огромен, макар и да не обхваща цялата страна. Броят на строителните предприемачи в Китай нараства от около 3 хил. в началото на 1992 г. до над 12 хил. само за година. Инвестициите в имоти скачат със 117% през 1992 г. в сравнение с предходната година, а началното жилищно строителство се повишава с 40,4% през 1992 г. До средата на 1993 г. броят на предприемачите достига 20 хил.
Провинция Хайнан, някои градове в Гуандун и Гуанси и други градове по крайбрежието стават най-горещите дестинации за инвестиции в имоти. С огромния приток на инвестиции в имоти в тези райони икономическият ръст се ускорява до невиждан темп. Ръстът на БВП в Хайнан достига 41,5% през 1992 г., доста над повишението в национален мащаб от 14,2% по данни на държавната статистика.
За да се справят с прегряващата икономика и високата инфлация, китайското правителство и централната банка стартират макроикономическа регулация през втората половина на 1993 г., като затягат паричната политика, повишават лихвите и контролират кредитния ръст. Правителството засилва също контрола над пазара на имоти, за да спре спекулантите. В крайна сметка балоните на пазара на имоти в различни градове се пръсват, след като някои предприемачи не успяват да получат финансиране от банките заради затегнатите условия.
Пръсването на балона оставя след себе си голям брой незавършени сгради и безкрайни съдебни битки. Тези проблеми остават нерешени с години. Някои местни власти прибягват до взривяване на недовършени сгради, след като са били изоставени, докато отделни компании днес изглежда инвестират в такива недовършени проекти.
Бумът и последвалото пръсване на балона на пазара на имоти допринася и за увеличаване на лошите заеми в банковия сектор. Пръсването на балоните обаче има малка роля за банковата криза, защото балоните не са във всеки град в Китай, а пазарът на имоти има слабо значение за икономиката тогава.


Винисиус Жуниор преподписа с Реал (Мадрид)
ЦСКА удари с 3:0 Макаби като гост
Тъжна вест! Почина голямо име в медицината
Златото стигна до 4295 долара за унция
Във Варна наградиха победителите в Спартакиадата на ВМС
Всеки сантиметър от Дунав е от значение за Сърбия и Румъния
Саудитска Арабия може да прекрати господството на хутите в Червено море
Shell, BP, Exxon: Големите петролни компании се готвят за по-ниски цени
Защо водещ търговец на желязна руда е под лупа
След като фондът му почти се срина, Ашенбренер инвестира 400 млн. долара
Германци доработиха Ferrari 12Cilindri Spider
Дори малко мръсотия върху джанта води до загуба на контрол
Защо старт-стоп бутонът изчезва от новите коли
Графити по цял свят разкриха Smart #2 преди премиерата му
Собственик на Hyundai Ioniq сам увеличи пробега и... багажника
За наказание: Пратиха в “месомелачката” руски войник облечен в рокля (ВИДЕО 16+)
Китай тества Z-10 за опасни мисии: щурмовите хеликоптери тренират полети под радара
Как войните между Иран и Украйна се превърнаха в един енергиен шок
Меган Маркъл по бански в басейна за ЧРД
САЩ засилват морския щит: Нов разрушител Arleigh Burke влиза с нов противоракетен радар