Масовите жилища поскъпват, а инвеститори планират да строят все повече сгради*

В последните месеци фокусът в анализите на стопанската конюнктура постепенно се измести върху ценовата динамика. Видима е отчетливата тенденция за покачване в основни ценови индекси – по данни на Евростат, цените на производител в ЕС през юли 2021 г. са с 12,2% по-високи от юли 2020 г., потребителските цени в Еврозоната през август са 3% над стойността на индекса година по-рано, при 15,4% поскъпване на енергийните стоки и услуги, коментира в свой анализ икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Измерваният в Германия индекс отчита ръст от 3,9% на годишна база през август, а освен ефекта на енергийните цени се наблюдава и поскъпване на храните с 4,6%. 

В България индексът на потребителските цени достигна 3% към юли спрямо година по-рано, но трябва да се отчете, че у нас пандемията само прекъсна вече започнала отчетлива тенденция от средата на 2018 г. Това проявление на инфлацията изглежда успешно насочва по-сериозно внимание към негативните въздействия от паралелно провежданите монетарни политики на нулеви и отрицателни лихви, съчетани с количествени улеснения и високи бюджетни дефицити, за продължаването и разширяването на които от повечето правителства пандемията предложи удобно извинение.

Не трябва обаче да забравяме, че винаги в историята, а през последните десетилетия – все по-видимо – паричното разхлабване първоначално и в много по-голяма степен раздува балон с цените на активите. Понякога потребителските цени реагират със закъснение, а често под въздействие на други фактори, действащи в обратна посока – например технологични иновации, структурни промени на пазарите, глобализация и либерализация – номиналните цени дори в известен период спад или се задържат, „маскирайки“ проявлението на инфлацията.

В страните с дълбок и ликвиден капиталов пазар поскъпват финансовите активи; навсякъде, и особено в икономиките с изостанал капиталов пазар като българската кредитната експанзия води до строителен бум и по-високи цени на най-големите класове имоти.

Последните данни за динамиката на кредите, цените на жилищата и новото строителство потвърждават тази връзка.

Накратко, със и без пандемия в последните години масовите жилища поскъпват, а инвеститорите завършват и планират да строят все повече сгради.

Всички белези на раздуването на т. нар. „инвестиционен балон“ вече са видими и потвърдени от наличните статистически индикатори. Ето какво знаем към момента: