Ню Йорк може да строи повече жилища и да спаси света

Големите градове в света се борят с тежка криза – жилищата стават толкова скъпи, че това отблъсква квалифицирани служители, подкопава растежа и дори подхранва политически екстремизъм, пише Bloomberg.

Ню Йорк е сред най-засегнатите градове.

Преди време предградията източно от града бяха модел за развитие. Окръг Насау в Лонг Айлънд стана пионер в бума на строителството, който осигури евтини еднофамилни жилища на множество работници, предоставяйки възможност на града да расте. Сега той е модел за неправилно функциониране. Подобно на места като Лос Анджелис и Сан Франциско (но още по-лошо) почти нищо не се строи за приютяване на новодошли. Вместо това бързият ръст на цените ги изключва от пазара и населението в трудоспособна възраст намалява.

Опитът на Ню Йорк отразява проблеми в цял свят. Почти навсякъде в развития свят предизвикателството за намиране на жилище във или близо до големите градове заплашва да надмине възможностите, които те предоставят. От 2015 г. насам цените на жилищата са нараснали с 23% по-бързо от общата инфлация в Лондон и с 88% по-бързо в Амстердам, водейки до ръст на наемите в тези градове. Студентите не успяват да намерят място за живеене, а работещите младежи все повече остават в дома на родителите си или напускат градовете.

Ръстът на цените на жилищата в големите градове далеч изпреварва темпа на по-широката инфлация. Графика: Bloomberg LP

Двигателите са многобройни. В страни като САЩ и Великобритания местният контрол върху използването на земята дава на местните жители прекомерна сила да се противопоставят на ново строителство, което според тях може да навреди на цените на имотите и на качеството им на живот. В континентална Европа вълните от бежанци от Украйна и Близкия изток създават допълнителен натиск. Навсякъде по-високите разходи за строителство и появата на платформи за краткосрочни наеми като Airbnb променят баланса на предлагането и търсенето.

Каквито и да са причините, последиците са ужасни. Когато хората не могат да си позволят да живеят на места, където осъществяват пълния си потенциал, икономиките страдат. Само в САЩ цената на това разминаване според някои изчисления надхвърля 2 трлн. долара на година. Още по-лошото е, че нарастващото разделение в жилищното богатство допринася за политическа поляризация. Изследвания във Великобритания сочат, че когато цените на жилищата растат, собствениците на имоти, които се възползват, клонят преобладаващо надясно, а наемателите клонят все повече наляво, подкопавайки сплотеността на обществото.

Първосигнални реакции като контрол върху цените само задълбочават проблема. В Берлин определянето на таван върху наемите направи апартаментите такава рядкост, че потенциалните наематели прибягват до подкупи. В Стокхолм хората чакат с години с надеждата да получат апартамент с контролиран наем. Късметлиите, които са си осигурили евтини жилища, имат силен стимул да останат в тях, като ограничават още повече предлагането и задушават мобилността.

Само едно решение гарантирано помага – да се строи много повече. Точният микс от политики, които може да включват премахване на регулаторни пречки, разширяване на вариантите за финансиране или пренасочване на данъчното облагане от сгради към терени, ще зависят от отделните страни. В Ню Йорк, както и в по-голямата част от САЩ, напредъкът ще бъде особено труден. В Лонг Айлънд местното противопоставяне на строителството е толкова силно, че дори предложение за нов жилищен комплекс е равносилно на политическо самоубийство.

Губернаторът на Ню Йорк Кати Хочул заслужава похвали, че се опитва. Тя иска да добави 800 хил. жилища през следващите десет години, като се съсредоточава върху многофамилни жилищни сгради близо до обществен транспорт – подход, който работи на други места и който, ако се изпълни правилно, може да създаде пространство за повече хора, без да засяга негативно съществуващите жители. Макар че беше принудена да оттегли плана на последната законодателна сесия, тя обеща да го предложи отново на следващата.

Това усилие заслужава да бъде подкрепено. Ако щатът, където се намира най-големият град в Америка, успее да пробие жилищната си безизходица, това може да се превърне в повратна точка за страната като цяло, а може би дори в световен пример.