Печеливши и губещи на британския пазар на имоти

Историята на британския жилищен пазар през 2010 г. се разделя на две части с ръст през първата половина на 2010 г. и стагнация през втората, когато опасенията относно бъдещето на икономиката надделяха, пише FT.

Относително силният период, на който пазарът се радваше от март 2009 г., свърши рано през лятото тази година. Цените на основния пазар започнаха да се понижават след юни, като през юли спадът вече обхвана и първокласните локации на централен Лондон.

Обявените от правителството мерки за ограничение на разходите се отразиха негативно на настроенията на жилищния пазар и традиционният ръст в активността през септември не се случи, пише изданието.

Правителствените мерки обаче далеч не са единственият проблем. По думите на Лиъм Бейли от Knight Frank всъщност под повърхността е имало редица фундаментални проблеми, които са засегнали пазара.

Основният проблем беше ограничената наличност на ипотечно финансиране.

По данни на Съвета на ипотечните кредитори (CML) свиването на ипотечното кредитиране във Великобритания от 2007 г. насам е най-силното, отчетено някога в статистиката.

Въпреки че кредиторите либерализираха частично своите критерии през 2010 г., в резултат на което наличността на ипотеките и делът на финансиране се повиши, по данни на ипотечните брокери най-добрите условия все още се предлагат на онези, които могат да си осигурят голям дял самоучастие – между 25 и 40%.

На фона на тази неблагоприятна ситуация на пазара имаше и някои представители и сегменти, които излязоха печеливши.

В резултат на затрудненото финансиране на пазара се забелязва все по-ясно разграничени между купувачите, които разполагат със собствен капитал и всички останали. Тази ситуация доведе до значителен ръст в средната възраст на купувачите на първи дом без финансова помощ от своите родители. Тя се покачи до 37 години през 2010 г., казват от CML.

Обикновено „кешовите купувачи“ могат да избират между повече на брой и по-изгодни оферти за покупка, да се възползват от моментни възможности, тъй като са способни да платят в по-кратки срокове, както и да договарят по-големи отстъпки.

Един от регионите, който досега се оказва стабилен в условията на криза, е пазарът на първокласни имоти в централен Лондон. Той бе подкрепен от търсенето от страна на международни купувачи, които се стремят да се възползват от слабия паунд. Чуждестранните купувачи представляваха над 60% от активността в централен Лондон, сочат данни на консултантската компания Savills.

В резултат на това цените в някои части на Лондон достигнаха нива по-високи от тези по време на върха на пазара през 2007 г.

За разлика от тях, британските купувачи са станали по-предпазливи.

„Имотът не се продава, освен ако не е „перфектен“ по отношение на локация, цена и състояние, дори и на най-добрите локации“, казва Саймън Барнс, брокер от Лондон.

По думите му в случаите, в които имотът е надценен, той не се продава, като купувачите предпочитат да изчакат „идеалния имот“, вместо да правят компромиси.

Вижте интервюто на Investor.bg с Лиъм Бейли