Как да избегне еврозоната „изгубено десетилетие“ за икономиката?

Въпреки спасителния план за 110 млрд. евро, който Европейският съюз и Международният валутен фонд подготвиха за Гърция в началото на май, лихвените проценти по гръцките държавни ценни книжа (ДЦК) остават извънредно високи. 

Десетгодишните гръцки облигации бяха с доходност около 11,5% вчера, което е с 8,5 процентни пункта повече в сравнение с немските ДЦК, пише в свой коментар за Financial Times Кумал Шри-Кумар, главен глобален стратег в инвестиционната компания Trust Company of the West.

Спасяването на Гърция бе последвано от покачване на лихвените нива по ирландските, португалските и испанските ДЦК, които инвеститорите започнаха да избягват.

За да се разберат по-добре опасностите от дълговата криза в еврозоната, може да се направи аналогия с опита на икономиките от Латинска Америка през по-голямата част на 80-те години. Днес много от тези разяждани от дългове преди време страни, като Бразилия, се разрастват бързо, имат достатъчно валутни резерви и са станали значителни кредитори на други страни. На какво се дължи тази трансформация?

Еуфорията след създаването на еврозоната кара някои кредитори да смятат, че рискът от фалит на Гърция не е много по-голям, отколкото в Германия. Това ги кара значително да увеличат експозициите си към по-слабите икономики в еврозоната. По същия начин през 70-те години на 20 век чуждестранните банки смятат, че глобалната интеграция на капиталовите пазари е намалила съществено рисковете за страните от Латинска Америка.

Постепенно заемите, отпуснати при плаващи лихвени проценти, стават невъзможни за обслужване, след като лихвените проценти по света се удвояват след 1979 г. През август 1982 г. Мексико е първата страна, която обявява, че не може да посреща плащанията по своята лихва и главница. Бразилия, Аржентина и голямата част от страните в региона я последват.

МВФ и финансовото министерство на САЩ се опитват да спрат разпространението на дълговата криза с налагане на строги икономии. Въпреки това ситуацията се влошава и следва остра девалвация и дълбока рецесия. Делът на нетния публичен дълг на Мексико от брутния вътрешен продукт (БВП) скача от 34% през 1981 г. до 81% до 1986 г.

Ситуацията започва да се подобрява, когато финансовият министър на САЩ Никълъс Брейди предлага нов план през март 1989 г., съгласно който кредиторите на задлъжнелите страни трябва да понесат някаква приемлива загуба или чрез намаляване на главницата и запазване на пазарните лихвени проценти, или чрез запазване на номиналната стойност на заема, но при значително намаление на лихвените проценти.

Мексико изплати своите „Брейди облигации“ изцяло през 2003 г. - 15 години по-рано от предвиденото.

С голяма част от заемите, получени през 70-те години, страните от Латинска Америка финансират своето разточително потребление, а в крайна сметка част от тях се оказват в банки в Маями и Ню Йорк заради изтичането на капитали.

По този начин правителствата стават неспособни да изплащат своя дълг. Както показва историята, те не успяват да постигнат и устойчив икономически растеж, или да създават работни места, докато нивото на дълга не се намалява.

Именно тези изводи са от значение за разрешаване на проблемите, с които Южна Европа и Ирландия се сблъскват сега. Създаването на подобна програма за намаляване на нивото на дълга им дава възможност да избегнат изгубено десетилетие за икономиката, както се случва в Южна Америка през 80-те.

Опитът на Латинска Америка също показва, че ще има отрицателни последици за европейските дългови и капиталови пазари. От една страна разрастването на дела на дълга от БВП ще обезкуражи доброволното отпускане на заеми за засегнатите страни от еврозоната при липсата на нормално функциониращи капиталови пазари.

Това ще нареди задлъжнелите страни постоянно на опашката за официална помощ. Освен това лошите перспективи пред растежа ще влошат представянето на пазара на акции, докато все по-голям процент от спестяванията ще се използват за обслужване на дълга, а не за инвестиции. В омагьосания кръг от строги икономии, намаляване на БВП и влошаване на съотношението между дълг и БВП, не може да се очаква заплахата за дълговите и капиталовите пазари да изчезне от само себе си.

Това прави плана за намаляване на дълга в еврозоната толкова важен, в противен случай годините след 2010 може да станат „загубеното десетилетие“ за някои страни от еврозоната, както 80-те бяха за Южна Америка.