Инфлацията в еврозоната през август е била 0,4% годишно

Инфлацията в еврозоната остава непроменена през август на годишна база при ниво от 0,4%, съобщава статистическата агенция на Европейския съюз (ЕС) Евростат. Първоначалната оценка от края на миналия месец бе за 0,3%, припомня MarketWatch.

Така темпът на годишната инфлация в еврозоната остава на най-ниското си ниво от октомври 2009 г. насам. На месечна база потребителските цени във валутния блок нарастват с 0,1% през август.

Данните показват и че инфлацията сред всички страни членки на ЕС също остава на рекордно ниското си ниво, достигнато през юли, застрашавайки възстановяването на икономиката извън рамките на еврозоната. Ръстът на потребителските цени сред 28-те държави остава 0,5% през август на годишна база, бивайки ревизиран надолу от по-рано отчетените 0,6%.

В 6 от 18-те страни, влизащи в състава на еврозоната, инфлацията се забавя, докато същият ефект се наблюдава в 2 държави от ЕС, неизползващи еврото. Останалите страни показват смесени резултати, като в 3 страни от еврозоната инфлацията остава под 0,5%, както се случва и в 5 държави извън валутния съюз.

Ниската инфлация е нож с две остриета за ЕС, тъй като докато помага за повишаването на реалните доходи във време на слаб ръст на заплатите, също така затруднява намаляването на високата задлъжнялост на правителствата и домакинствата в региона. Задлъжнялостта е един от основните проблеми в Южна Европа, където безработицата също е на високи нива.

По-тревожна за управляващите обаче е опасността от неочаквано икономическо забавяне, което би могло да тласне някои икономики към дефлация.

По-рано през месеца Европейската централна банка (ЕЦБ) реагира на ниските нива на инфлацията, понижавайки за пореден път основната си лихва и обявявайки стартирането на две нови програми за покупки на обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче заяви, че това няма да бъде достатъчно, за да бъдат стимулирани икономическия растеж и инфлацията и призова ЕЦБ да започне програма за мащабни покупки на активи, включително и държавни облигации.

„Последният ход на ЕЦБ е добре дошъл, но е нужно повече, включително и количествени улеснения“, каза главният икономист в ОИСР Ринтаро Тамаки.

Изправени пред подобни проблеми, останалите централни банки в Европа вероятно също ще поддържат по-свободна парична политика през идните месеци. Шведската централна банка понижи основната си лихва през юли и въпреки че не направи завой в политиката си по-рано този месец, също загатна, че няма да повишава лихвата през идната година.

Полската централна банка показа, че е вероятно да понижи основата си лихва, което вероятно ще се случи на следващата ѝ среща през октомври. Чешката централна банка обяви, че ще разхлаби още политиката си за отслабване на кроната през 2016 г., за да се справи с ниската инфлация. Централната банка на Унгария сваляше основния си лихвен процент всеки месец в продължение на последните 2 години до юли и сега планира да го държи на ниско ниво за известно време.