Оставаме на опашката по пречистването на градските отпадни води

България остава на едно от последните места по отношение на пречистването на градските отпадни води, показа последният доклад на Европейската комисия за периода 2009 – 2010 година.

Данните показват подобрение на ситуацията в целия ЕС – средната норма на събираемост на отпадните води достига 94%. В България обаче нормата е под 30%. Под този процент е представянето и на Кипър, Естония, Латвия и Словения. В по-новите членове на ЕС има изоставане, но то се дължи на по-ниската база, от която те тръгват, отчитат от Еврокомисията. 

15 държави в общността успяват да съберат 100% от замърсените води.

91% от водите в големите градове на ЕС се подлагат на щателно пречистване. За сравнение в предишния доклад се посочваше, че 77% от водите на големите градове минават щателно пречистване.

Пречистването на водите в ЕС се извършва съгласно директивата в тази област, а целта е намаляването на рисковете за здравето на хората след изхвърлянето в природата на замърсени с вредни бактерии води. В Директивата за пречистването на градските отпадни води се предвижда биологична обработка на отпадъчни води, наречена „вторично пречистване“, а във водосборните райони на особено чувствителните зони - и по-строго пречистване.

За прилагането на директивата основна роля играят кохезионните фондове и Европейския фонд за регионално развитие, отбелязва ЕК. През 2009 година за проекти в областта на пречистването на отпадни води в ЕС са отпуснати 3,5 млрд. евро, докато година по-късно сумата набъбва до 9,7 млрд. евро.

Сред големите бенефициенти е Полша, получила 3,3 млрд. евро за пречистване на водите през 2010 година. Следва Румъния (1,2 млрд. евро) и Унгария (600 млн. евро).

За целия програмен период 2007 – 2013 година за пречистване на водите са предвидени 14,3 млрд. евро.