Моллов: Държавата губи над 200 млн. лв. от акциз заради нелегалното производство

В България има около 75 000 хектара лозя, а очакванията са, че реколтата от тях тази година ще бъде около 360 хил. тона. Статистиката сочи, че в лицензираните предприятия през последните 10 години се преработват легално около половината грозде. Другите 50% се преработват в нелегалния сектор, а от тях не повече от 10 процента отиват за домашно производство за собствена консумация. Това коментира в интервю за „24 часа” председателят на Националната лозаро-винарска камара проф. Пламен Моллов.

В момента регистрирани са 2882 малки дестилерии, а броят им е над 10 000 и не плащат данъци. Част от регистрираните специализирани малки обекти за дестилация са собственост на едни и същи юридически лица и кооперации, които в отделни случаи притежават по 20 и повече обекта за дестилация. Годишно те правят оборот в пъти повече от големите лицензирани компании, без да внасят акцизи или да заплащат дължими данъци.

Освен селските казанджийници има много инсталации по гаражи и мазета, които денонощно изваряват грозде и целогодишно - плодове. В България се произвеждат 50 млн. литра нелегален алкохол, който ощетява бюджета с над 200 млн. лв. Лесно е да се изчисли при неплатен акциз от 4,4 лв. за 1 литър алкохол от 40 градуса. Допълнителна загуба носи неплащането на други данъци и ДДС.

По данни на отдел „Агростатистика" на МЗХ миналата година са събрани 123 646 тона плодове, а от тях само половината са преработени промишлено. Това означава, че допълнително от казаните излизат около 10 млн. литра нелегална плодова ракия.

Миналата година винпромите прибраха около 180 000 тона грозде, а останалите отидоха в казаните. И те изтъргуваха около 40 млн. литра ракия - без доказано качество и без акциз.

По данни от Националния статистически институт за 2012 година консумацията на алкохол се е повишила с 8%, но ръстът на събрания акциз от високоалкохолни напитки е 10 пъти по-малък (0,8%). Това означава, че има бум на консумацията на нелегален алкохол, който е силно токсичен и опасен за здравето, и не са редки случаите на отравяния с метилов алкохол, много от които имат и летален завършек.

Националната лозаро-винарска камара предложи на зам.-министъра Людмила Петкова и на шефа на ИА „Митници" Кирил Желев конкретни мерки казанджийниците с общ обем над 500 л да се регистрират като данъчни складове като останалите дестилерии. А другите с по-малък обем да си останат на стария режим, без да се контролират. Ако собственик има в 10 обекта казани по 300 литра примерно, също се регистрира.

Лицензираните дестилерии трябваше до март да инвестират във време на икономическа стагнация още милиони за допълнителни уреди в избите. След поредица разговори в Министерството на финансите срокът бе удължен до края на септември. Контролът спрямо тях е много строг. Надяваме се същата строгост да се упражнява и над нелегалните производители.