ЕК: България да работи за намаляване на дисбалансите си

Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена икономиката на Европа, е как да се задържи на пътя на възстановяването от финансовата криза, по който вече пое. Това е основното послание на Европейската комисия (ЕК) в нейния "Годишен обзор на растежа“.

С приемането му започва Четвъртият европейски семестър на координация на икономическата политика в условията на среда, в която растежът постепенно се завръща, а държавите членки постигат напредък в коригирането на дисбалансите си, появили се преди кризата.

България остава под наблюдението на процедурата за прекомерните дисбаланси, за да се види дали премахването им е устойчиво. През пролетта ще стане ясно кои страни ще излязат от процедурата. Освен нашата страна в „черния списък“ миналата година бяха поставени Белгия, Великобритания, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Холандия и Швеция. Тогава ЕК заключи, че страните са отчели нарушения, които обаче не са нуждаели от спешно разрешаване, пише Global Post.

Днес ЕК смъмри Германия за зависимостта й от износа, който стимулира икономическия растеж на страната, в ущърб на по-слабите й европейски партньори.

Ето какво отбелязва в детайли ЕК за България.

През април страната ни е отчела макроикономически дисбаланси, в частност - влиянието на деливъриджа в корпоративния сектор, както и продължаващите промени във външните позиции, конкурентоспособността и трудовия пазар. Актуализираните данни показват, че само няколко индикатора са изключително високи, а именно – нетната инвестиционна позиция и безработицата.

Изглежда, че през последните няколко години рисковете по външните позиции са намалели. Отрицателните нетни инвестиционни позиции остават високи (-80% от БВП), докато нетният външен дълг продължава да е значително нисък (+28,8% от БВП), като се има предвид размерът на преките чуждестранни инвестиции (+3,7% от БВП за 2012 г.).

Нещо повече – нетната инвестиционна позиция и нетният външен дълг се намират в низходящ тренд, предизвикан от корекциите на баланса на текущата сметка и положителното влияние на капиталовите трансфери. По всичко личи, че корекцията на текущата сметка е нециклична и има малко влияние върху икономическата активност.

Индикаторите за конкурентоспособността на цените и разходите продължават да се подобряват и ще подкрепят ръста на износа. Разходите за единица труд са приведени в съответствие със стойностите от 2012 г., базирани на по-ниския ръст на работните заплати и на устойчивия ръст в производителността, засягащи също и освобождаването на работна ръка.

Продължава деливъриджът в частния сектор. Дългът на нефинансовите компании е относително висок в сравнение с този на компаниите в други страни, въпреки че голяма част от него се дължи на кръстосаните задгранични вътрешнофирмени заеми.

Кредитната активност остава свита, като оказва влияние върху бавния темп на икономическо възстановяване.

Трудовият пазар остава слаб. Безработицата, включително младежката и дългосрочната, продължава да расте (12,3% за 2012 г.) Заетостта за изминалата година е 67,1%.

Бедността и социалното изключване също се увеличиха през последните години – до 49,3%. Делът на младежите без работа, никакво образование и квалификация е най-високият в целия Европейски съюз - 21,5%.

Като цяло ЕК препоръчва на страната ни да разгледа по-задълбочено устойчивостта на дисбалансите и да работи в посока тяхното намаляване.

„Това е повратен момент за европейската икономика. Усърдната работа на ЕС започва да се отплаща, а растежът бавно започва да се връща. „Годишният обзор на растежа 2014“ ни посочва къде трябва да проявим дързост, за да се справим с реформите, необходими за постигането на трайно възстановяване и създаване на нови работни места“, заяви президентът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу.

През Четвъртия семестър ЕК ще се фокусира върху пет основни приоритета – стремеж към диференцирана, благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на банковото кредитиране за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справянето с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.