Стайко Стайков: Комасацията е дългосрочна инвестиция

Как последните промени в законодателството се отразяват на комасацията, интересуват ли се фермерите от проектите за уедряване на нивите и какви са тенденциите на пазара – това коментира пред Investor.bg Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ)

- Г-н Стайков, в момента най-актуалната тема за сектора е свързана с промените в Закона за ползването и собствеността на земеделските земи. Кои промени са най-важни за членовете на вашата асоциация?

- За нашата асоциация са най-важни последните промени, свързани с ползването на земите, тъй като те пряко касаят земеделците. Например, промените за полските пътища засягат пряко фермерите. В момента няма проблем те да ги ползват по новия закон. Но ако земеделците не заявят пътищата според последните промени, ще бъдат санкционирани.

Има и една важна промяна, свързана с белите петна (б. р. - земи, непотърсени от собствениците). Досега, ако собствениците не си потърсят плащането, средствата след три години отиваха в общините, което затрудняваше хората. Сега получаването на средствата от собствениците става много по-лесно с новия закон.

Има и промени в законодателството, свързани с комасацията, които засягат пряко нашата асоциация и бъдещите ни проекти, които са 15 на брой. Според тези промени, вече няма да се съобразяваме с договорите за наем или аренда, защото те се прекратяват с влизане в сила на решението за уедрените имоти, след изтичане на съответната стопанска година. По този начин ще можем да участваме с цялата земя.

Има и едно голямо предимство в резултат на промените. Когато всички документи са готови и се стигне до подписване на споразумението за окрупняване на земята, няма да се ходи в Агенцията по вписванията. Вече с готовото подписано споразумение от всички участници и от земеделския министър директно се отива при нотариус и се издават новите документи на собствениците. Те пък после по съвсем нормален начин се вписват и се вадят новите скици.

- Виждаме, че е напът да се реши въпросът с глобите от 100 лв. на декар, ако дадена компания има собственици извън ЕС. Това към момента обаче не е решено законодателно. Вие в същото време развивате комасационни проекти. Как се отразява това на тази дейност?

- Към момента сме приключили пет проекта, но е необходимо да се издадат новите документи за собственост. Всичко е подписано от участниците, държавата е подписала, общините са направили проверки. Предстои да бъдат изкарани документите и скиците на новите собственици.

Но новите 15 проекта, които планираме, не могат да започнат, преди да видим как ще бъде изменено законодателството. Засега санкциите са 100 лв. на декар и след три месеца – по 300 лева на декар. В комасацията участват както публични дружества, така и дружества от трети страни, но те нямат право да придобиват вече имоти на територията на България. Това спира новите 15 проекта.

Но аз се надявам, че ще има промяна, след като минаха на първо четене промените в Закона за пазарите на финансови инструменти, според които на публичните дружества няма да се налагат глоби.

Затова съм оптимист, че ще изпълним голяма част от тези проекти и е въпрос на желание от страните да участват. Тъй като това става на доброволен принцип, участниците могат да се включват и след като е започнал проектът. Желателно е обаче това да става в първата му част.

- Как убеждавате собствениците на земи да се включат в комасационните проекти?

- Обикновено това става, след като им представим какво сме направили досега.

Асоциацията има нови членове, големи собственици на земеделски земи. Те имат предложения за нови проекти. Когато има повече участници, ефектът е по-голям.

Един комасационен проект не може да бъде изпълнен за година. Първите пет проекта ни отнеха около три години и половина, имаше сериозни трудности. След като вече имаме опит, е възможно проектите да ни отнемат около две – две и половина години.

В новия програмен период се разчита част от евросредствата от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) да бъдат насочени към напояването. Ако това се случи, мисля, че много хора биха се включили и ще се увеличи интересът към комасацията. Сега в новия период са отделени доста средства за различни браншови организации – овощари, градинари. Комасацията е тип сдружение.

В България продължава практиката да делим парцелите – по закон до три декара могат да се делят. Така масово наследници разделят парцелите – един продава, а друг – не. Нашата идея е този процес да спре и да убедим хората, че земята трябва да се окрупнява. Комасацията е дългосрочна инвестиция и път към интензивното земеделие.

- Продължава ли тенденцията основно фермерите да се интересуват от покупка на земя?

- Всички големи земеделци ще продължат да се интересуват. Те купуват земята с цел уедряване – това е другият начин този процес да се случи. Той не е толкова добър, но върши работа и е много бърз.

Затова на вторичния пазар има доста замени, с цел по-бързо да се стигне до уедряване. Големият собственик заменя както с други от неговата категория, така и с дребни собственици.

- Защо смятате, че този начин не е толкова добър?

При замяната се разменят чисто физически парцел срещу парцел. При комасацията се пренарежда цялото землище, могат да бъдат привлечени и инвеститори. Комасацията е сериозна инвестиция и на самото землище се придава една завършеност, което позволява земята да се ползва по-пълноценно и интензивно.

- Коментира се, че бедствията от последните месеци, заради които имаше наводнени ниви, ще се отразят на пазара на земя. Така ли е?

- Ние сме потърпевши от бедствията като икономическа група, която се занимава със земеделие. Смятам, че щетите не са толкова големи въпреки сериозните поражения по места.

Просто ако има по-изостанали райони – като част от Северозападна България около Кула и други населени места, там ще бъде по-трудно, защото е преовлажнено. В Елхово например водата не се оттича от пет месеца, проблеми има и в Тополовград. Но като цяло не се очаква сътресение на пазара.