ICGB е приет за неразделна част от Южния газов коридор

Интерконекторните връзки между България и Гърция (ICGB) и между България и Турция (ITB) бяха определени като неразделна част от инфраструктурата на Южния газов коридор, съобщават от Министерството на енергетиката. Това стана по време на втората министерска среща посветена на проекта, която се провежда в Баку.

В разговорите в  азербайджанската столица участваха представители на страните, през които преминава Южния газов коридор, както и комисарят по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович, специалният пратеник на САЩ по енергийните въпроси Амос Хохстийн и Върховният представител на ЕК по въпросите на външните работи Федерика Моргерини.

България е част от проекта именно благодарение на втората газова връзка с Гърция, свързваща газовите мрежи на двете страни в точките между Комотини и Стара Загора.

Връзката с газопреносната мрежа с Турция (по работен проект между компресорната станция „Лозенец“ и Малкочлар) е все още е на етап подготовка на предпроектоното проучване.

След подписването на окончателното инвестиционно споразумение за ICGB обаче вече са факт оценките за въздействие върху околната среда, изготвени от България и от Гърция, извършват се и отчуждителни процедури на терените по трасето на газопровода, както и се подготвят тръжни процедури, които да позволят старта на строителството на газопровода до края на 2016 година.

Пред своите колеги в Баку българският енергиен министър Теменужка Петкова е посочила още, че в момента се извършва пазарен тест на ICGB. Междувременно от проектната компания, натоварен с изграждането на новата газова връзка, съобщиха, че крайният срок за подаването на заявления за интерес в пазарния тест се удължава до края на март, вместо до днес, 29 февруари.

По време на срещата в Баку представителите на страните, през чиято територия преминава Южния газов коридор, отново посочиха, че проектът е от стратегическо значение за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за Европа, съответно и за осигуряването на енергийната сигурност на Стария континент. 

Проектът предвижда пренос на природен газ от Каспийско море до Европа чрез Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP). С неговата реализация трябва да бъде осъществена идеята на Енергийния съюз всяка държава от общността да има достъп от поне три източника на природен газ.