Глобите не спират възложители да организират обществени поръчки в нарушение

Глобите не възпират възложители да правят нови и нови обществени поръчки в нарушение, заяви вицепремиерът Томислав Дончев на форум на тема "Престъпление и злоупотреби с обществени поръчки в България", организиран от Центъра за изследване на демокрацията.

Дончев посочи, че проблемът не е в законодателството, а в неспазването муq и добави, че за пресичане на лошите практики се върви към въвеждането на електронни обществени поръчки, предаде БТА.

Според Дончев друга ефективна мярка е активното гражданско общество. Ако въоръжим гражданите с повече информация, с базисна грамотност, те биха могли да бъдат наши съюзници, посочи той.

Вицепремиерът призова експертите да дават идеи и за по-сериозни и ефективни санкции срещу нарушителите, особено срещу рецидивистите.

Има случаи, в които всяка трета или четвърта процедура е с тежък порок и то неслучайно, има случаи, където контролните органи откриват по няколко тежки нарушения на годишна база. В крайна сметка, въпреки санкциите същият възложител продължава да възлага по същия начин, мотивира се вицепремиерът.

По думите му една от възможностите е след установяване на тези нарушения да се редуцира бюджетът на съответната институция (община, агенция и др). Друг вариант е прилагането на централизираното възлагане или отнемане на правото за възлагане и прехвърляне на процедурите в Центъра за обществени поръчки. 

Дефектът при обществените поръчки идва от липсата на последователен интерес в една посока, коментира още Дончев и даде пример: този, който разпределя поръчката, работи с финансиране, което не е персонално негово и интересът му да го разпредели по най-добрия начин понякога е спорен.

Интересът на другата страна също не е за съхраняване и най-ефективно и целесъобразно изразходване на бюджета на институцията. Този, който губи, е общността, подчерта вицепремиерът.

Около 5000 възложители и около 22 хил. изпълнители разпределят около 7 мрлд. лв. годишно, посочи Дончев. Това е значителна част от икономиката, но не е вярно твърдението, че икономиката ни е изцяло зависима от публичното финансиране, добави вицепремиерът.

Обществените поръчки, финансирани изцяло от бюджета, са до четири пъти по-рискови от поръчките, финансирани от еврофондовете. Това сочат данни на Центъра за изследване на демокрацията, каза пред БНР анализаторът Стефан Карабоев.

Той коментира много ниския брой наказателни дела в сектора, наличието според него на избирателни разследвания и висок корупционен риск върху администрацията. Той подчерта още, че контролът и мониторингът върху харченето на евросредствата са значително по-ефективни отчасти и заради допълнителните институции, които следят за злоупотреби. 

Да се разчита само на административни санкции е недостатъчно, без наказателно преследване няма как да се стигне до реални резултати, особено що се отнася до провала на големи и важни за държавата проекти като "Белене" и "Южен поток“, категорични са експертите от Центъра.

От една страна, броят на откритите от контролните агенции нарушения расте, а от друга – наказателното преследване е съсредоточено по ниските етажи на властта, изтъкна още Стефан Карабоев.

Фокусът трябва да се насочи към по-високите етажи на властта, препоръчват авторите на изследването. Те констатират и известен напредък в сферата на обществените поръчки по отношение на прозрачността и достъпа до информация.

От Центъра за изследване на демокрацията са готови и с наръчник за практици в сферата на обществените поръчки. В него са обобщени групи рискове в отделните фази на обществените поръчки и подходи за противодействие на тези рискове.