КЗК: Етикетът „българско“ може да ограничи конкуренцията

Въвеждането на разпоредби, които уреждат използването на понятието „българско“ за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни, не ограничава конкуренцията, но не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво Европейски съюз. Това пише в становището на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която се произнесе по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните.

Експертите на антимонополното ведомство са на мнение, че искането, с което се задължават обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лева да предлагат определени количества групи продукти да са само български, ограничава конкуренцията.

Според КЗК нарушението е в няколко аспекта.

Един от тях е, че с въвеждането на такова изискване ще се създадат географски бариери за свободното движение на стоки, което е предпоставка за намаляване на вноса на чуждестранните продукти и на такива, които не са взаимозаменяеми с български.

Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималният процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите, посочват от Комисията.

Специалистите са категорични, че по този начин разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно.

Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите. Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене, аргументират се в КЗК.

От Комисията напомнят, че в сега действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки за ограничаване на конкуренцията.

В КЗК са на мнение, че дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България, също може да ограничи конкуренцията.

Ще се ограничи свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, който беше характерен за периода преди либерализиране на външната търговия, пише в становището.

В него се посочва, че подпомагането на българските производители не трябва да се осъществява чрез мерки, които не само, че не са в състояние да реализират заложените цели, но и ограничават конкуренцията.

От КЗК препоръчват тези мерки да са съобразени с правилата за държавни помощи и в рамките на правните възможности на Общата селскостопанска политика на ЕС.