Над половината (57%) от населението на България играе хазартни игри, показват данни от новото издание на традиционния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми.
Според прочуването 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.
Почти една пета пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1,8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.
43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително около 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита например.
42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. Малко над половината са на мнение, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост, коментират от Галъп.
Огромното мнозинство - 86% - от играещите хазарт свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми споменават малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.
Галъп
Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.
На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане, както досега. Останалите се колебаят.
Мнозинство от 60% са чули за речта на президента с критика към правителството за членството на България в еврозоната и Шенген, а мнозинство то 69% от тях я одобряват. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят. Общото ниво на критичност към властта у нас остава силно въпреки подкрепата за външнополитическите действия на Борисов, уловена в предишни изследвания. Затова и 91% смятат, например, че скорошното бягство от затвора е атестат за слаба работа на властите, а само 7% приемат, че подобни неща могат да се случват дори и при добре свършена от страна на властите работа, а обясненията от типа „Монте Кристо“ не се възприемат.
Друга идея от последните седмици – собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво. Мнозинство от 66% одобрява. Очевидно обаче тази идея би се натъкнала на обострената социална чувствителност. Тази чувствителност личи в ред индикатори, като например подкрепата за предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите (91% от запитаните), мнозинството от 84%, което казва, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока или пък мнозинството от 63%, което се противопоставя на връщането на царските имоти, отичатат още от Галъп.
Галъп
Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати. Това е още един израз на нарушеното усещане за справедливост. Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят. Тези резултати показват, че независимо от силното обществено желание за справедливост, охраната на човешкото достойнство като ценност стои високо в скалата на българите.
В същото време ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца), печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор – мнозинство от 60% одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите.
Прочването е проведено сред 801 души чрез телефонно интервю по панелна методика, осигуряваща надеждност, между 19 и 22 април.


Община Варна: Водата от чешмата пред комплекс "Приморски" не е годна за пиене
Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Терзиев: До 2000 нови места в детските градини и ясли догодина
Няколко души пострадаха от мълния в увеселителен парк в Швеция
Украйна планира производство на ракети "Пейтриът": защо това е лоша идея?
Путин призна: Преминаваме през труден период, обеща да се справи с предизвикателствата
Рекордна температура от над 36 градуса измериха в Русе