Какъв е успешният модел на частните болници в България?

Успешният модел за развитие на частните болници не зависи от собствеността или мащабите. За да бъде успешна болницата, има три важни стъпки, които да бъдат изпълнени. Това коментира д-р Иван Колчаков, член на ръководството на УМБАЛ "Софиямед", в рамките на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Той посочи, че това са добрата материална база, оборудването и кадрите.

Държавните заведения трябва да съществуват, те са гръбнакът на българското здравеопазване, но трябва да има и условия и за частна инициатива, допълни той.

„Едно от най-важните неща е изграждането на добрата материална база. При една част от държавните здравни заведения материалната база е много лоша и това не е критика. Това е болезнено, защото всички ние ползваме и държавните здравни заведения. Това е и ролята на държавата и общините - да инвестират в своята собственост. Когато се изгражда материална база, трябва да се прави най-доброто възможно към момента“, каза д-р Колчаков.

Втората стъпка е оборудването, посочи той и уточни: „Ние бяхме първите, които сключихме договори, с които направихме „Софиямед“ демонстрационна болница. В света, когато искаш да си на най-високо ниво, сключваш договори с технологични гиганти, които да доставят всеки нов апарат, който произведат и изтеглят стария, обясни д-р Колчаков. 

Той отбеляза, че сградите и оборудването не са най-важното. Най-важното са хората, които трябва да бъдат намирани и развивани. Д-р Колчаков отбеляза, че частните лечебни заведения не може да не са благодарни на големите публични здравни заведения, защото „ ние крадем специалисти от тях, в добрия смисъл на думата. Ние образно казано прибираме и добри водещи наши специалисти и от чужбина“.

Д-р Колчаков е категоричен, че трябва да се инвестира много в здравеопазването и припомни дела за здраве, който заделя България по това перо.

„В Европейския съюз процентът от БВП за здравеопазване се движи между 8 и 9. У нас е 4,5. Не говорим за пари, а за дял от БВП. Той е показателен за всяка политика къде е нейното място“, заяви той. И допълни, че в Европа здравеопазването е на едно от първите места по приоритети, докато в България мястото му е третостепенно.

„Затова, когато някой в България каже, че се отделят достатъчно пари за здраве у нас, или е некомпетентен, или е циник“, посочи д-р Колчаков.

Той посочи, че замисълт на здравната реформа от 1999 година е бил здравната вноска от 6% да се вдига постепенно до 12% в период от няколко години. Всъщност от повече от 10 години тя е едва 8% и няма изгледи да се качва повече, заяви той. По думите му вместо да плащат по-високи здравни вноски, българите имат рекордни разходи за цигари и алкохол. Той цитира официални данни, според които 4,5 млрд. лв. се дават само за цигари всяка година. „Ние сме единствената нация в света, която дава повече пари за цигари, отколкото за здраве. Като прибавите и алкохола, даваме два пъти повече пари, за да се тровим, отколкото за лечение", заяви д-р Колчаков.

За миналата година САЩ заделят 17% от БВП за здраве, Швейцария заделя 12%, Германия 10%, даде пример той.

Няма значение каква е собствеността на болниците – държавна или частна, има добре работещи и лошо работещи болници, коментира председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров по време на конференцията. По думите му има много примери в подкрепа на твърдението.

Д-р Маджаров акцентира на необходимостта от мерки за занижаване на хосхпитализациите в лечебните заведения. Той съобщи, че от Българския лекарски съюз настояват предвидените допълнителни 200 млн. лева в бюджета на НЗОК за следващата година да отидат за повишаване на цените на клиничните пътеки, но и да се намалят с минимум 10% прогнозните хоспитализации за следващата година.

"Така ще се освободят още около 200 млн. лв. и така цените на клиничните пътеки могат да бъда реално увеличени с около 400 млн. лв.", каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на конференцията. По думите му с този ход няма да се решат генерално проблемите в системата на болничната помощ в България, но ще влязат значително количество средства, които ще подпомогнат дейността на болниците.

„Това ще компенсира повишаването на разходите, което се случва всяка година, ще увеличи фонд работна заплата и ще има достатъчно средства за консумативи“, допълни още той.