Българската народна банка (БНБ) ревизира в посока нагоре прогнозата си за икономическия растеж на България в периода 2021 - 2023 г. За текущата година от централната бака очакват БВП да нарасне с 4,1%, за 2022 г. се планира растеж от 4,6%, а през 2023 г. – 3,5%.
За сравнение, мартенската прогноза на БНБ бе за 3,8% ръст на БВП през 2021 г., 3,9% през 2022 г., след което да се забави до 3,2% през 2023 г.
Аргумент за подобрената прогноза през юни е, че ваксинационните кампании в страните членки на Европейския съюз (ЕС) ще се ускорят с оглед на планираната осигуреност с ваксини, като ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 ще бъдат поетапно премахвани през втората половина на 2021 г., а окончателното им отпадане ще се осъществи в началото на 2022 г.
Друго допускане е, че динамиката на реалния БВП е свъразна и със средствата, които се предвижда да бъдат получени от България за изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и изменението на нетния износ.
Припомняме, че към момента се очаква България да получи общо 12,6 млрд. лв. за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост през периода 2021–2026 г. под формата на безвъзмездни средства от ЕС, към които се планира да бъдат привлечени допълнително национално съфинансиране и частни инвестиции в размер общо на 2,5 млрд. лв.
Предвижда се основната част от очакваните безвъзмездни средства от ЕС да бъде реализирана под формата на инвестиции в основен капитал на сектор „държавно управление“, а по-малка част да бъде усвоена като капиталови трансфери към частния сектор и текущи трансфери.
бвп
Според БНБ вътрешното търсене ще има основен положителен принос през прогнозния хоризонт, което ще се дължи главно на частния сектор, а отслабването на положителния принос на правителствения сектор за растежа на БВП ще отразява постепенното премахване на въведените по време на пандемията от COVID-19 антикризисни мерки, които ще бъдат в известна степен компенсирани от нарастване на финансираните със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост публични разходи, главно под формата на инвестиции в основен капитал, пише още в прогнозата.
Вероятно основният двигател на растежа ще бъде отново частното потребление. В прогнозата на банката се посочва, че то ще се повиши с 3,5% през 2021 г. в съответствие с прогнозния растеж на заплатите и с подобряването на доверието на потребителите след смекчаването на ограничителните мерки срещу COVID-19 през второто тримесечие на годината. Правителственото потребление се очаква да нарасне с 5,6% в реално изражение, което ще се дължи главно на увеличение на възнагражденията на заетите в публичния сектор
От централната банка очакват годишната инфлация да се ускори до 3,5% в края на 2021 г., което се разминава обаче с прогнозите на Министерство на финансите, които очакват цените на стоките и услугите в страната да се повишат средно с 2%.
Предходната прогноза на БНБ също предполагаше по-умерено и постепенно увеличение на международните цени през следващите две години. Сега обаче от централната банка посочват, че е възможно поскъпването на транспортните горива и храните на международните пазари да се отрази на ценообразуването на някои услуги.
инфк
В прогнозата се посочва още, че текущата сметка ще е на излишък през целия прогнозен хоризонт, като излишъкът се очаква плавно да нарасне до 3,4% от БВП през 2023 г. (при дефицит от -0,7% от БВП през 2020 г.).
От БНБ очакват в следващите 3 години да има и повишение на паричните преводи от български емигранти.
Относно пазара на труда от БНБ прогнозират, че заетостта ще се повиши с 1,2% през 2022 г., като ще продължи умерено да нараства през 2023 г., но без да достига нивото от 2019 г.
Коефициентът на безработица слабо ще се повиши до 5,3% през 2021 г. най-вече в резултат на промени в методологията на Наблюдението на работната сила, свързани с дефинициите за заетост и безработица, въведени от НСИ в началото на 2021 г., които обаче не са отразени в данните за предходните години, отбелязват от БНБ. През останалата част от прогнозния хоризонт коефициентът на безработица плавно ще се понижи до 4,6% през 2022 г. и 4,4% през 2023 г.
Рисковете пред реализирането на прогнозата са свързани основно с по-нисък растеж на икономическа активност през целия прогнозен хоризонт. Основно предизвикателство продължава да бъде разпространението на COVID19 и по-конкретно вероятността за ново затягане на ограничителните мерки в световен мащаб при недостатъчен прогрес в постигането на групов имунитет на глобално ниво или разпространение на варианти на вируса, при които ваксините са по-малко ефикасни.
Потенциално забавяне на изпълнението на програми и инвестиционни разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително поради политическия цикъл в България също е сред рисковете, посочени от БНБ.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове
ЕС има тайвански проблем на стойност 2 трилиона долара