По-бавен растеж и по-силна инфлация от държавните прогнози очакват икономисти

Забавяне на икономическия растеж през тази година заради изчерпването на ефектите на възстановяването и двойно по-висока инфлация спрямо прогнозираната от правителството предвижда Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). 

Третият годишен доклад на изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде 3,5%, значително под прогнозираните от правителството (4,8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда.

„С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3,3% през 2024 г. Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.“, коментират от института.

Прогнозира се и инфлация от 11,6% за тази година, което е двойно по-висока стойност спрямо прогнозираната от кабинета. Успоредно с това се очаква и по-слабо възстановяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 г., когато се очаква усвояването на средства от Плана за възстановяване да окаже нов тласък върху икономиката. 

Циклична икономическа позиция

През първите девет месеца на 2021 г. икономическата активност в България следваше тенденция към плавно възстановяване в съответствие с разхлабването на ограничителните мерки срещу COVID-19 и растежа на външното търсене за български стоки и услуги. Реалният БВП през периода нараства с 3,6% след спад от 4,4% през 2020 г.

По елементи на разходите за крайно използване основен положителен принос за растежа има вътрешното търсене (3,8 пр.п.) и в по-малка степен изменението на запасите (2,1 пр.п.). Нетният износ е с отрицателен принос (-1,9 пр.п.).

През първите девет месеца на годината фискалната политика съдейства за смекчаване на негативните ефекти от пандемията главно чрез по-високия размер на разходите на правителството за потребление, увеличените нетни трансфери към домакинствата и продължаващото действие на програмите за запазване на заетостта, докато публичните инвестиции спадат на годишна база.

В рамките на вътрешното търсене частното потребление е с положителен принос за БВП за периода януари-септември 2021 г. Тази динамика на частното потребление беше в съответствие с подобряването на индикатора за потребителското доверие, понижаването на нормата на спестяване на домакинствата, нарастването на номиналните доходи от труд, увеличеният размер на фискалните трансфери, както и на растежа на кредитите за потребление.

От гледна точка на структурата на крайните потребителски разходи растеж на годишна база беше отчетен както при разходите за дълготрайни стоки (39,8%), така и при тези за услуги, недълготрайни и полудълготрайни стоки (7%). Това е сигнал за широкообхватно и устойчиво повишаване на потреблението на домакинствата.

Същевременно авторите на доклада посочват, че понижението на държавните инвестиции вероятно е свързано с политическия цикъл в страната и забавяне на изпълнението на инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет.