Огромните частни дългове поставят ново препятствие пред еврозоната

„Ясното заключение от тези резултати е, че дълговите проблеми, пред които са изправени развитите икономики, са още по-тежки, отколкото смятахме“, подчертават анализаторите на финансовата институция начело с главния икономист Стивън Чекети.

Какво да се направи? „Настоящите усилия се концентрират върху повишаване на разходите по заемите и по-малката им достъпност за потенциалните кредитополучатели. Може би трябва да отидем по-далеч, намалявайки както директните правителствени субсидии, така и преференциалното отношение към получателите на заеми. В крайна сметка единственият изход е да бъде увеличено спестяването“, се посочва в работния доклад на БМР.

Макар че дълговото бреме в частния сектор е притеснително високо в множество европейски страни, пазарите се концентрират разбираемо върху онези държави, които или вече получават спасителна помощ от ЕС и Международния валутен фонд, или се мъчат да продават държавните си облигации при нива на доходност далеч от наказателните.

Като пример може да бъде посочена Испания. Дългът на публичния ѝ сектор е все още само 61% от БВП, удвоявайки се от началото на кризата, но страната буквално се дави в дълга на частния сектор, равен на 227% от БВП. Испанските корпорации имат 2 пъти по-голям дълг спрямо националното производство, отколкото американските, и 6 пъти по-голям от германските, сочат данни на McKinsey Global Institute.

„Понижаването на дълга в корпоративния сектор може да натежи върху ръста през следващите няколко години“, се посочва в доклад на организацията.

Разглеждайки структурата на испанския дълг, Джейми Денхаузър, икономист в базираната в Лондон консултантска компания Lombard Street Research, заяви, че е нелогично Испания да бъде описвана като страна, изправена пред криза на държавния дълг, породена от финансово разточителство.

По-скоро инвеститорите искат висока доходност по облигациите, защото се опасяват за отражението, което рецесионните политики ще имат върху испанските компании, и с известно отлагане – върху испанските банки, посочи Денхаузър.

„Ръстът е единственият начин нивото на частния дълг да достигне устойчивост и пазарът напълно логично преценява, че всички политики, които Испания прилага ще подтиснат производството в краткосрочен план“, убеден е той.