„Ясното заключение от тези резултати е, че дълговите проблеми, пред които са изправени развитите икономики, са още по-тежки, отколкото смятахме“, подчертават анализаторите на финансовата институция начело с главния икономист Стивън Чекети.
Какво да се направи? „Настоящите усилия се концентрират върху повишаване на разходите по заемите и по-малката им достъпност за потенциалните кредитополучатели. Може би трябва да отидем по-далеч, намалявайки както директните правителствени субсидии, така и преференциалното отношение към получателите на заеми. В крайна сметка единственият изход е да бъде увеличено спестяването“, се посочва в работния доклад на БМР.
Макар че дълговото бреме в частния сектор е притеснително високо в множество европейски страни, пазарите се концентрират разбираемо върху онези държави, които или вече получават спасителна помощ от ЕС и Международния валутен фонд, или се мъчат да продават държавните си облигации при нива на доходност далеч от наказателните.
Като пример може да бъде посочена Испания. Дългът на публичния ѝ сектор е все още само 61% от БВП, удвоявайки се от началото на кризата, но страната буквално се дави в дълга на частния сектор, равен на 227% от БВП. Испанските корпорации имат 2 пъти по-голям дълг спрямо националното производство, отколкото американските, и 6 пъти по-голям от германските, сочат данни на McKinsey Global Institute.
„Понижаването на дълга в корпоративния сектор може да натежи върху ръста през следващите няколко години“, се посочва в доклад на организацията.
Разглеждайки структурата на испанския дълг, Джейми Денхаузър, икономист в базираната в Лондон консултантска компания Lombard Street Research, заяви, че е нелогично Испания да бъде описвана като страна, изправена пред криза на държавния дълг, породена от финансово разточителство.
По-скоро инвеститорите искат висока доходност по облигациите, защото се опасяват за отражението, което рецесионните политики ще имат върху испанските компании, и с известно отлагане – върху испанските банки, посочи Денхаузър.
„Ръстът е единственият начин нивото на частния дълг да достигне устойчивост и пазарът напълно логично преценява, че всички политики, които Испания прилага ще подтиснат производството в краткосрочен план“, убеден е той.


Прокуратурата ще иска постоянно задържане под стража за Славчо Мегеров
Агроном: Няма достатъчно специалисти за поддръжка и премахване на опасни дървета във Варна
Най-добрите компании в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор бяха отличени
Животът на пострадалите при паднало дърво във Варна е извъдн опасност
Какво ще бъде времето в събота?
Новините в развитие
„България Еър“ удължава есенната си промоция с до 30% отстъпка за полети в чужбина
Saronic: Скоростта на всичко в корабостроенето, част 2
Saronic: Скоростта на всичко в корабостроенето, част 1
Amazon обмисля да извади чипове за 8 млрд. долара от баланса си
Руснак се опита да излъже физиката с технически абсурд
Ford се завръща в WRC със собствен отбор
Пет компактни хечбека без проблем с ръждата
Нова мярка заменя пълната забрана на ДВГ в ЕС
Легендарно ателие се спаси от фалит
Лена Бориславова няма да бъде осъдена и на втора инстанция по казуса "Корал"
„Печатница на БНБ“ АД ще печата хартиените бюлетини и разписките за машинното гласуване
В тежко състояние е 75-годишния мъж, затиснат от паднал клон във Варна
Киберексперт: Потребителите да внимават каква информация споделят с AI
преди 14 години При почти 20 години на нереално ниски лихви, какво се очаква, освен болезнен процес на намаляване на задлъжнялостта? После България била виновна, че лихвите ни високи! Напротив, лихвите у нас са реалистични, защото за да има стимул някой да спестява в банка, трябват 6-7% лихва, а с тези пари няма как да се заема за ипотека на по-малко от 8-9%... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не ме напуска чувството, че Европа се върти и тъпче на едно място. Прилича на дебела мързелива домакиня, на която след години спокойствие е протекъл покривът и тя панически се опитва да реши проблема, като подлага съдовете си за готвене и хранене под течовете. Проблемът е, че течовете се увеличават, а на женицата съдовете свършват и тя е принудена да ги мести, като подлага под новите и по-обилни течове. По-слабите си текат, като мебели и покъщнина подгизва и започва да мухлясва.За съжаление, Европа няма кауза! Или поне каузата "Хайде да ядем" вече не работи. Ако погледнем в историята, първо народите в Еропа са се ограбвали един-друг, като богатството се е местело от едни в други. После са тръгнали да грабят други континенти, което е осигурили просперитет за повече от 3 века. После е започнала индустриалната революция и износа на стоки. Накрая изнесоха и технологиите и производството? С какво ще се прехранва Европа сега? Евентуално да преживява, като къса билетчета за музеи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Вярно е, че много по-голямо внимание се обръща на държавните дългове на една държава, а частните такива някак си остават на заден план. Но те не са по-малко важни. В таз статия ( http://ekipbg.com/2012/02/23/debt-and-deleveraging/ ) се разглежда борбата с дълга на САЩ, Великобритания и Испания - три различни държави, всяка, от които е изправена пред големи дългови проблеми в различни сектори от икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар