Дори да пренебрегнем пределното съсредоточаване на пазарите към дълговете на Гърция и други държави от еврозоната, нарастват опасенията за болезнено бавния напредък, който осъществява Европа в захващането с проблема за доста по-големия дълг на корпорациите и домакинствата, посочва Ройтерс.
При положение, че мерките на строги икономии насочват към слаб ръст, ако не и към откровена рецесия, рискът е, че бремето по обслужването на задълженията може само да нараства, довеждайки до ръст на лошите кредити. В центъра на вниманието тогава ще попадне способността на банките да поемат загуби и може ли да се обърнат за помощ към своите правителства.
Прекалено голямата задлъжнялост не е ограничена само в периферията на еврозоната. Дълговете на частния сектор в Дания, Швеция и Холандия надхвърлят доста безопасния праг от 160% от брутния им вътрешен продукт, установен от Европейската комисия в рамките на новия опит за разкриване и коригиране на рискови макроикономически дисбаланси.
При Холандия с основна заслуга за това са жилищните заеми, повишаващи се с над 7% годишно от 2000 г. насам, тъй като заемополучателите имат предимството да извадят вноските си по ипотеки от сумите за данъчно облагане, посочва управителят на холандската централна банка и член на управителния съвет на Европейската централна банка Клаас Кнот.
„Според мен високият показател за ипотечния дълг е сред най-големите опасности за холандската икономика“, заяви Кнот наскоро в реч в Лондон.
До известна степен дългът не просто подпомага ръста, той е жизнено необходим. Но явно в случая става въпрос за прекалено много от него.
Според ЕК не по-малко от 15 държави-членки на Европейския съюз са надхвърлили прага от 160% от БВП, като начело е Ирландия с 341%.
В скорошен работен доклад на Банката за международни разплащания (БМР) се посочва, че когато публичният дълг нарасне от 85% на 95% от БВП, тенденцията за икономически ръст може да се забави с над една десета от процентния пункт. За корпоративния дълг болезненият праг е близко до 90% и икономическият удар е по-лек, докато най-доброто предположение на БМР за дълговете на домакинствата е, че пределната точка е около 85% от БВП.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
преди 14 години При почти 20 години на нереално ниски лихви, какво се очаква, освен болезнен процес на намаляване на задлъжнялостта? После България била виновна, че лихвите ни високи! Напротив, лихвите у нас са реалистични, защото за да има стимул някой да спестява в банка, трябват 6-7% лихва, а с тези пари няма как да се заема за ипотека на по-малко от 8-9%... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не ме напуска чувството, че Европа се върти и тъпче на едно място. Прилича на дебела мързелива домакиня, на която след години спокойствие е протекъл покривът и тя панически се опитва да реши проблема, като подлага съдовете си за готвене и хранене под течовете. Проблемът е, че течовете се увеличават, а на женицата съдовете свършват и тя е принудена да ги мести, като подлага под новите и по-обилни течове. По-слабите си текат, като мебели и покъщнина подгизва и започва да мухлясва.За съжаление, Европа няма кауза! Или поне каузата "Хайде да ядем" вече не работи. Ако погледнем в историята, първо народите в Еропа са се ограбвали един-друг, като богатството се е местело от едни в други. После са тръгнали да грабят други континенти, което е осигурили просперитет за повече от 3 века. После е започнала индустриалната революция и износа на стоки. Накрая изнесоха и технологиите и производството? С какво ще се прехранва Европа сега? Евентуално да преживява, като къса билетчета за музеи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Вярно е, че много по-голямо внимание се обръща на държавните дългове на една държава, а частните такива някак си остават на заден план. Но те не са по-малко важни. В таз статия ( http://ekipbg.com/2012/02/23/debt-and-deleveraging/ ) се разглежда борбата с дълга на САЩ, Великобритания и Испания - три различни държави, всяка, от които е изправена пред големи дългови проблеми в различни сектори от икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар