Дори да пренебрегнем пределното съсредоточаване на пазарите към дълговете на Гърция и други държави от еврозоната, нарастват опасенията за болезнено бавния напредък, който осъществява Европа в захващането с проблема за доста по-големия дълг на корпорациите и домакинствата, посочва Ройтерс.
При положение, че мерките на строги икономии насочват към слаб ръст, ако не и към откровена рецесия, рискът е, че бремето по обслужването на задълженията може само да нараства, довеждайки до ръст на лошите кредити. В центъра на вниманието тогава ще попадне способността на банките да поемат загуби и може ли да се обърнат за помощ към своите правителства.
Прекалено голямата задлъжнялост не е ограничена само в периферията на еврозоната. Дълговете на частния сектор в Дания, Швеция и Холандия надхвърлят доста безопасния праг от 160% от брутния им вътрешен продукт, установен от Европейската комисия в рамките на новия опит за разкриване и коригиране на рискови макроикономически дисбаланси.
При Холандия с основна заслуга за това са жилищните заеми, повишаващи се с над 7% годишно от 2000 г. насам, тъй като заемополучателите имат предимството да извадят вноските си по ипотеки от сумите за данъчно облагане, посочва управителят на холандската централна банка и член на управителния съвет на Европейската централна банка Клаас Кнот.
„Според мен високият показател за ипотечния дълг е сред най-големите опасности за холандската икономика“, заяви Кнот наскоро в реч в Лондон.
До известна степен дългът не просто подпомага ръста, той е жизнено необходим. Но явно в случая става въпрос за прекалено много от него.
Според ЕК не по-малко от 15 държави-членки на Европейския съюз са надхвърлили прага от 160% от БВП, като начело е Ирландия с 341%.
В скорошен работен доклад на Банката за международни разплащания (БМР) се посочва, че когато публичният дълг нарасне от 85% на 95% от БВП, тенденцията за икономически ръст може да се забави с над една десета от процентния пункт. За корпоративния дълг болезненият праг е близко до 90% и икономическият удар е по-лек, докато най-доброто предположение на БМР за дълговете на домакинствата е, че пределната точка е около 85% от БВП.


Откриха изложбата "Варна – град с дух и история край морето" в посолсвото в Румъния
Американски патрулен самолет излетя тази вечер от Варна с мисия в Черно море
Жители на район „Аспарухово“ излязоха на протест, ще сезират министерства
Филип Ангелов спечели конкурса за пианисти „Мила Михайлова“ във Варна
Варненски футболист стана баща
„Топлофикация София“ е на ръба: Възможно ли е това да е последният сезон?
AI няма да отнеме работните места на хората, човек и машина са по-силни заедно
Netflix: Войната за стрийминг аудиторията тепърва започва
Борис Джонсън се завръща в дебата за Брекзит и отново греши
Технологичните сривове засилват недоверието към инфраструктурата в САЩ
Volkswagen загатна нов електрически хот-хеч
Системите за помощ на водача – често повече пречат, отколкото помагат
Mercedes-Benz продава C 111 с Ванкелов двигател
Какво се случва с V6 двигателя на Kia Stinger след 160 000 км
Китайски марки изпревариха Toyota в класация за надеждност
Инфлацията удря бедните в Гърция: 54,4% от разходите им са за храна и жилище
Русия преминава към нова фаза в офанзивата си в Европа, какви са саботажите?
Брюксел забранява оловните сачми за ловни пушки
Джей Ло е в щастливата си ера
Меган и Хари остават в Англия за Коледа, тъщата ще тормози принца
преди 14 години При почти 20 години на нереално ниски лихви, какво се очаква, освен болезнен процес на намаляване на задлъжнялостта? После България била виновна, че лихвите ни високи! Напротив, лихвите у нас са реалистични, защото за да има стимул някой да спестява в банка, трябват 6-7% лихва, а с тези пари няма как да се заема за ипотека на по-малко от 8-9%... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не ме напуска чувството, че Европа се върти и тъпче на едно място. Прилича на дебела мързелива домакиня, на която след години спокойствие е протекъл покривът и тя панически се опитва да реши проблема, като подлага съдовете си за готвене и хранене под течовете. Проблемът е, че течовете се увеличават, а на женицата съдовете свършват и тя е принудена да ги мести, като подлага под новите и по-обилни течове. По-слабите си текат, като мебели и покъщнина подгизва и започва да мухлясва.За съжаление, Европа няма кауза! Или поне каузата "Хайде да ядем" вече не работи. Ако погледнем в историята, първо народите в Еропа са се ограбвали един-друг, като богатството се е местело от едни в други. После са тръгнали да грабят други континенти, което е осигурили просперитет за повече от 3 века. После е започнала индустриалната революция и износа на стоки. Накрая изнесоха и технологиите и производството? С какво ще се прехранва Европа сега? Евентуално да преживява, като къса билетчета за музеи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Вярно е, че много по-голямо внимание се обръща на държавните дългове на една държава, а частните такива някак си остават на заден план. Но те не са по-малко важни. В таз статия ( http://ekipbg.com/2012/02/23/debt-and-deleveraging/ ) се разглежда борбата с дълга на САЩ, Великобритания и Испания - три различни държави, всяка, от които е изправена пред големи дългови проблеми в различни сектори от икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар