На европейския финансов фронт нищо ново

Предстоят още няколко седмици на спокойствие на европейския финансов фронт. Никой не желае да разклати допълнително лодката що се отнася до предстоящото преструктуриране на гръцкия дълг преди изборите в Германия на 22 септември.

Без съмнение обаче, също като в шекспирова трагедия, ще станем свидетели на спиращи дъха обрати през идните месеци. Ясно е, че даването на отговор на въпроса "Кой е виновен за проблемната ситуация в Европейския съюз (ЕС)?" е от второстепенна важност на фона на продължаващата рецесия и рекордната безработица най-вече в южната част на континента, пише MarketWatch.

Рано или късно обаче ЕС ще трябва да проучи причините за неуспехите и да се запита дали така необходимите коригиращи мерки биха могли да бъдат предприети по-рано.

Проблемите на еврозоната трябва да бъдат поставени в контекста на трансатлантическата финансова криза. Важен елемент е и невъзможността да се контролира риска в кредитирането, направено от участниците на финансовите пазари почти навсякъде по света.

Несъмнено, основната отговорност за лошото състояние на евроблока е на длъжниците. Въпреки това държавите-кредиторки не спират с безразсъдното кредитиране. Въпреки че номиналните обменни курсове в рамките на Европа са стабилни, тъй като предшестващите еврото национални валути бяха закрити, реалните обменни курсове се отклониха чувствително след 1999 г. Реалните лихвени проценти също се разминаха значително. Определянето на обменните курсове в Европа е своеобразна покана за по-нестабилните страни да заживеят доста извън техните възможности. Покана, която те приеха с готовност и без задръжки.

В действителност, след колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г. бъдещата нестабилност на еврото бе лесно предвидима. Готовността на кредиторите да изтеглят средствата си от задлъжнелите страни не бе изненада за никого. Това подтикна германските власти да предупредят многократно, че страните, които вече не могат да девалвират валутите си, ще трябва да проявят повече гъвкавост, за да избегнат покачването на безработицата.

"Една страна с недостатъчна конвергенция може бързо да достигне границите на своята приспособимост. Необходимите тежки съкращения на пазара на труда или в областта на публичните финанси ще натежат много на приемането на еврото в тази страна", смята Ханс Титмайер, президент на Бундесбанк между 1993 и 1999 г.

Остава да видим дали е бил прав.