Банките в еврозоната трябва да свият балансите си

Европейските банки трябва да свият драстично балансите си, за да устои Старият континент на друга финнасова криза, посочва се в анализ на Royal Bank of Scotland (RBS), цитиран от FT.

До 2016 г. банките в еврозоната трябва да се разделят с активи за 2,7 трлн. евро, за да станат балансите им устойчиви, изчисляват от RBS.

В момента активите на банките в еврозоната се оченяват на 33 трлн. евро, което е приблизително три и половина пъти годишният брутен вътрешен продукт на региона, посочва изданието.

„Ако сме в условията на банкова криза и банковата система е над три пъти по-голяма от съответната й икономика, правителствата няма да могат да подкрепят всички финансови институции“, коментира Алберто Гало от RBS.

“Европейската банкова система е най-голямата в света и дори е прекалено голяма ... В Япония, Канада и Австралия банковият сектор е около два пъти по-голям от размерите на икономиката, докато в САЩ размерите им са приблизително едни и същи“, допълва той.

От средата на 2012 г. банките в еврозоната са редуцирали балансите си с около 2,4 трлн. евро, сочат данните на Европейската централна банка (ЕЦБ). Според RBS е необходимо да бъдат съкратени поне още 2,7 трлн. евро - „редукция, която ще намали комбинираните активи на банките до около три пъти икономиката на еврозоната“.

„За европейските банки трябва да последва период на свиване“, коментира и Винод Васан от Deutsche Bank. "Банките трябва да станат по-малки по един или друг начин. Ако се стравят с това, те могат да бъдат и печеливши“, допълва Васан.

На фона на процесите по отделяне на проблемните активи на банките обаче, като например чрез продажбата на „лошите“ кредити“, трябва да се отчитат и ефектите върху реалната икономика.

„Това е като параграф 22. Ако процесът се осъществява твърде бързо, рискуваме да засилим кредитната криза. Ако пък е твърде бавен, рискуваме да се сблъскаме с проблематична система за доста дълго време“, пояснява Алберто Гало.

По думите му процесът се случва прекалено неравномерно – твърде бързо в периферията на еврозоната и твърде бавно в ядрото. Именно това предизвиква т. нар. от председателя на ЕЦБ Марио Драги „финансова фрагментация“.