Домбровскис: Планираните глобални банкови правила не са балансирани

Планираната реформа на глобалните банкови правила, която се обсъжда от САЩ, Европа, Япония и други големи икономики, рискува да повлияе отрицателно на европейските банки и трябва да бъде променена, заяви еврокомисарят по финансовите въпроси в четвъртък, цитиран от Ройтерс.

Базелският комитет – орган от банкови надзорници от почти 30 страни, определи края на годината като краен срок за приключване на основната реформа на съществуващите банкови правила – известни като Basel III, които целят да направят сектора по-сигурен.

Противниците обаче, най-вече от Европа и Япония, смятат, че реформата отива твърде далеч, опасявайки се, че тя увеличава непропорционално колко капитал трябва да държат банките спрямо риска.

„Както стоят нещата, предложенията, които Базел представи за консултации, ще наложат значително увеличение на капиталовите изисквания във всички сфери“, каза еврокомисарят Валдис Домбровскис на банкова конференция в Брюксел в четвъртък. За момента това е най-категоричната критика към реформата, правена от европейски представител.

Финансовите министри на ЕС вече призоваха реформата да не увеличава значително капиталовите правила за банките, но за момента не са критикували публично предложеното от глобалните регулатори.

„Искаме да избегнем промени, които биха довели до значително повишение на цялостните капиталови изисквания върху банковия сектор на Европа“, казва Домбровскикс на конференция, организирана от European Banking Federation.

Европейските банкери и официални представители се опасяват, че промените ще поставят европейските банки в неизгодна позиция спрямо американските си конкуренти, тъй като техните големи кредитни портфейли ще изглеждат по-рискови. Това означава, че ще се нуждаят от повече капитал отколкото щатските банки, които осигуряват повече финансиране с облигации и пакетни ипотеки за търговия на други места.

Банкерите нарекоха реформата Basel IV заради допълнителните изисквания, които налага – с до 50% повече от сегашните капиталови буфери по изчисления на френските и германските банкови федерации.

Противно на САЩ банките все още представляват най-големият източник на финансиране за компаниите в Европа.

„Решение, което не можем да подкрепим, е такова, което ще натежи излишно върху финансирането на по-широката икономика на Европа“, каза Домбровскис.

Предвид мудния икономически напредък и разклатен банков сектор представителите на ЕС и еврозоната предпочитат да избегнат натоварването на банките им с допълнителни разходи и ограничения, които могат да намалят способността им да дават кредити на компании и домакинства.

Германското правителство отрече в сряда, че се работи по спасителен план на Deutsche Bank – най-големия кредитор в Европа, в случай че не успее да плати глоба от 14 млрд. долара на американското министерство на правосъдието заради действия преди финансовата криза от 2007-8 г.

Домбровскис каза, че сделката в Базел е все още важна, но представи ясни условия за постигането на компромис.

„Що се отнася до ЕС, остава да се свърши работа по няколко сфери, които са важни за икономиката на евросъюза“, каза той.

Той призова капиталовите изисквания да бъдат настроени спрямо рисковете и бизнес моделите на банките – ключово искане на Европа, тъй като банковият ѝ сектор е много по-фрагментиран отколкото на други места.

„Напълно нормално е една банка да се фокусира върху кредитирането в сектор и регион с ниски рискове, за да има по-ниска средна тежест на риска, отколкото банка, оперираща на други места. Вярваме, че е важно това да се запази по този начин“, каза той.

Базелската реформа цели вместо това да достигне до стандартизиран подход, който да направи сектора по-сигурен, тъй като ще разчита по-малко на показатели, разработени вътрешно от банките.

Американските регулатори притискат най-вече за общо ниво на капитал, под което банката не може да пада, независимо от вътрешните изчисления на риска.

„Не вярваме, че стандартизирано капиталово ниво е съществена част от рамката“, каза Домбровскис.

Той призова и за още работа по третирането на заеми за недвижими имоти, корпоративно и инфраструктурно кредитиране.

Тежестта на оперативния риск, смятан от много като един от елементите на реформата, който може да бъде отложен за след декември, може да доведе до „произволни капиталови изисквания, които не отразяват правилно рисковете пред банките“, каза Домбровскис, призовавайки за преразглеждане на предложението по този въпрос.