Ангела Меркел - все още кралицата на Европа

Лидерът на SPD Мартин Шулц идентифицира съживяването на Европейския съюз като спешен приоритет, който оправдава промяната в решението му партията да бъде в опозиция след унищожителната загуба през септември, за която много членове обвиняват задушаващите години като по-малък партньор на правителството в Меркел. Бившият председател на Европейския парламент убеди колегите си да проучат нова коалиция с консерваторите, брандирайки целта под мотото „Европейски съединени щати“.

Берлин, твърди той, има задължението да отговори положително на амбициозната реч на Макрон в Сорбоната през септември, която бе изпълнена с предложения за по-близка европейска интеграция.

Поддръжниците на социалдемократите може и да не се интересуват особено от Макрон или Европа, но посланието на Шулц бе в тон с германското политическо и бизнес статукво, което иска стабилно правителство и вижда реформисткия френски лидер като възможност, която не трябва да се изпуска.

От години германците се оплакват от упадъка и парализата във Франция, която ги остави самотни сред лидерите на ЕС. Сега има надежда, че французите може в крайна сметка да наложат реформи – дори ако намаляването на дефицита от Макрон се дължи по-скоро на цикличен възход, отколкото на икономии, а реформите му на пазара на труда не могат да се сравняват с радикалните мерки в Германия преди десетилетие.

По-старите германски политици си спомнят как консерваторите Волфганг Шойбле и Карл Ламерс амбициозно предложиха на Париж през 1994 г. Европа на две скорости, която да позволи бъдещата еврозона да върви по-бързо напред в интеграцията. Това предизвика неудобна тишина сред разединените французи, които не искаха да споделят повече суверенитет.

Меркел ясно показа вярата си, че най-накрая има френски партньор, с който може да работи за укрепването на еврозоната, засилвайки европейската отбрана и реформирайки миграционните политики на ЕС. Дори в сегашната си служебна роля тя се възползва от всеки шанс за общ фронт с Макрон.

Според запознати с разговорите около провалилата се коалиция лица канцлерът настоява да има свободата да работи с Париж по реформата на еврозоната и няма да бъде ограничавана от лидера на Свободните демократи Кристиан Линднер или от бавараските си партньори CSU, които се противопоставят на поемането на рискове за германските данъкоплатци.

Това не означава, че тя е готова да се съгласи на първоначалните предложения на Макрон за бюджет на еврозоната на стойност десетки милиарди евро и финансов министър на зоната за единна валута, който да отговаря пред парламент на еврозоната. Както винаги, тя ще използва постепенен подход в рамките на ограниченията, наложени от германската конституция и общественото мнение, започвайки с дооформяне на европейския банковия съюз.

Според други Меркел не е била особено склонна да се кандидатира за четвърти мандат и се е решила едва след като Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, опасявайки се, че това ще остави вакуум за лидерство в Западния свят.

Тези опасения се оказаха основателни. Предвид САЩ, които вече не са дълбоко ангажирани със свободната търговия, многостранното управление или икономическото сътрудничество, и Великобритания на ръба на Brexit канцлерът е последният западен държавник, способна на спокойно, стабилно лидерство в един опасен свят.

В ЕС, въпреки донякъде разфокусирания ентусиазъм на Макрон, само Меркел може да води и да постигне баланс между Севера и Юга, Изтока и Запада, лявото и дясното. „Тя все още е кралицата на Европа“, казва европейски дипломат, следял лидерската ѝ роля на срещите на високо равнище вече над десетилетие. „Ако искате нещо да бъде свършено, отивате при нея“.

„Ако си в затвора и имаш право на едно телефонно обаждане, мисля, че всеки един от останалите 27 лидери би се обадил на Ангела Меркел“, допълва той.