Коалиционно споразумение в Германия прави възможна промяната на еврозоната

Може и да нямаме представа каква форма ще придобие еврозоната в бъдеще, но едно нещо знаем със сигурност – за осъществяването на всяка една промяна в структурата на съюза на единната валута ще бъде необходимо одобрението на Германия, най-голямата европейска икономика и най-значим вносител в европейския бюджет, пише Bloomberg.

Този простичък факт ни кара внимателно да прочетем частта за Европа в черновата на коалиционното споразумение между Християндемократическия съюз (ХДС), тяхната сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС) и Социалдемократическата партия (ГСДП). Основното впечатление е положително – най-големите партии в страната изглеждат съгласни да продължат още по-нататък по пътя на интеграцията на еврозоната.

За да разберем защо, нека направим крачка назад към близкото минало.

Ангела Меркел, която иска да получи четвърти мандат като канцлер, прекара по-голяма част от есента в преговори за тристранна коалиция със Зелените и Свободната демократична партия. Последната, водена от Кристиян Линднер, беше категорично против идеята за бюджет на еврозоната и яростно се съпротивляваше на осъществяването на трансфери в паричния съюз. 

Преговорите се провалиха, което накара Меркел да започне разговори с лидера на ГСДП Мартин Шулц – отдаден федералист, който беше председател на Европейския парламент. Това бяха прекрасни новини за всеки, който вярва, че еврозоната трябва да продължи с интеграцията си, ако иска да се развива.

В пика на дълговата криза Германия направи важна отстъпка като се съгласи да бъде учреден европейски спасителен фонд (Европейският стабилизационен механизъм - ЕСМ). Независимо от това обаче през последните години Берлин се въздържаше от допълнително поемане на рискове, настоявайки за това, че правителствата трябва да намалят бюджетния си дефицит и да накарат банките да изчистят балансите си. Евентуалното споразумение със Свободната демократична партия и Зелените би означавало още от същото.

Предварителното коалиционно споразумение, което беше договорено в средата на януари, е светлинен скок в сравнение с намеренията на Линднер, посочва още Bloomberg. В него се говори за необходимостта от заделяне на „специфични бюджетни средства за икономическо стабилизиране, социалното изравняване и подкрепа за структурните реформи в еврозоната“. Освен това се предвижда и възможността за създаване на инвестиционен бюджет за зоната на единната валута. Това също така отваря вратите към възможността Европейският парламент да управлява тези фондове, както и да контролира ЕСМ.

Такъв план е музика за ушите на Еманюел Макрон. Френският президент даде началото на амбициозна програма за реформи в еврозоната, които включват европейски бюджет, въвеждането на европейски данък върху финансовите трансакции и хармонизирането на корпоративния данък във всички страни от общността, за да се ограничи възможността отделните страни членки да се подбиват една друга, за да привличат компании.

Всички тези елементи са поне до известна степен засегнати в проекта за коалиционно споразумение между консерваторите и социалдемократите.

Това също така ще бъде приветствано от Европейската комисия, която наскоро представи пътна карта за бъдещето на еврозоната, която включва и създаването на „стабилизационен фонд“, който да помага на затруднени страни. Когато планът на ЕК беше обявен за първи път, не беше ясно дали Берлин ще го подкрепи. Ако се създаде широка коалиция, която да подкрепи поне някои от тези идеи, еврозоната може да се придвижи по-близо до създаването под някаква форма на обща фискална политика, което е от съществено значение за страните, изправени пред сътресения, докато останалата част от блока расте. 

Европейската комисия също така ще бъде очарована от идеята ЕП да поеме контрола върху ЕСМ – това ще намали ролята, която играят националните парламенти, също както предвиди председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Нищо от това не означава, че по-нататъшното обединение на еврозоната е гарантирано. Първо, партиите в коалиционните преговори трябва да се договорят да съставят коалиция. ГСДП има своите вътрешни проблеми с клона си в Берлин, който отхвърля идеята за ново обединение с Меркел. Дори и да се стигне до коалиция, тя ще трябва да спази обещанията си, прокарвайки своите планове.

И накрая страните от еврозоната ще трябва да бъдат склонени. Това важи най-вече за новоформираното правителство в Холандия, което даде да се разбере, че е против идеята за фискални трансфери в рамките на съюза.

Тази седмица група от германски и френски икономисти публикуваха документ от 25 страници, в който призовават европейските страни да изгладят различията си и да си вземат поука от европейската финансова криза. Но да бъдат склонени политиците да се договорят може да е по-трудно от това да бъдат склонени икономистите.

И все пак, подобни планове, като тези, които се обсъждат в Берлин в момента, само преди няколко месеца бяха табу. В отсъствието на германска опозиция може да бъде поставено началото на проекта за институционална реформа на еврозоната.