Европейските лидери се готвят за битка на днешната среща на върха

Днес европейските лидери ще очертаят рамката на новия дългосрочен бюджет на Европейския съюз (ЕС), който ще трябва да се справи с дупката, която напускането на Великобритания следващата година ще остави в европейските финанси.

Всички държави членки, без Лондон, ще обсъдят дали да бъде увеличен размерът на бюджета за периода 2021-2027 г., който ще покрива новите общоевропейски политики в секторите на отбраната, сигурността и миграцията. Намаление на приходите се очаква и заради Brexit, който ще лиши съюза от сума в размер на между 10 и 12 млрд. евро годишно.

Проучване на Bloomberg за позициите на различните правителства разкрива разделение на мненията, като според поне три страни нетни вносителки не трябва да се плаща повече.

Макар че представлява само 1% от европейското икономическо производство, бюджетът на ЕС от 140 млрд. евро годишно представлява ключов източник на средства за по-бедните региони на общността, за земеделска и изследователска дейност и други. Той също така представлява барометър за политическите настроения в европейските столици, които вече показаха, че заемат противоположни позиции. 

Европейската комисия (ЕК) иска бюджетът да се увеличи до 1,1-1,2 процента от БВП посредством смесица от намаляване на разходите и нови източници на приходи. Но заради разнородните мнения на 27-те страни членки, очакванията са, че днес няма да бъде постигнато споразумение върху това предложение, посочва агенция Ройтерс.

„Очаквам да има голяма битка“, каза Гунтрам Волф, директор на аналитичния център „Брьогел“ в Брюксел. „Дупката в бюджета на ЕС е значителна. Налице всъщност е двойно предизвикателство – трябва да се ограничат някои разходи и да се увеличат средствата за нови приоритетни зони“, посочва той, цитиран от Bloomberg.

Вчера германският канцлер Ангела Меркел заяви в реч пред Бундестага, че Европа се нуждае от нов старт, а дебатът около новата европейска финансова рамка дава шанс за по-общ поглед върху финансите на съюза.

Германия – най-големият нетен вносител на ЕС, е една от страните, които най-вероятно ще се съгласят да плащат повече.

Италия и Франция, които са следващите най-големи вносителки, също са готови да увеличат приноса си, но не безусловно. „Франция ще каже – готови сме да плащаме повече за Европа, но с редица условия“, заяви по-рано тази седмица съветник на френския президент Еманюел Макрон.

Париж иска да обвърже европейските плащания към по-бедните източноевропейски страни със спазването на върховенството на закона. Притеснения във връзка със съдебната реформа в Полша на управляващата партия „Закон и справедливост“ беше и една от причините темата да влезе в дневния ред на ЕС. Брюксел дори започна правна процедура срещу Варшава, за да провери дали страната спазва собствената си конституция.

Въпреки готовността на Германия, Франция и Италия за повече средства други нетни вносители като Холандия, Швеция, Дания и Австрия изключиха възможността да плащат повече. Техният довод – по-малък ЕС без Великобритания предполага и по-малък бюджет.

Към тази позиция клонят и Белгия, Финландия и Люксембург.

Друга тема, по която се очакват спорове на днешната среща, е и тази за следващ председател на ЕК и това дали Европейският парламент (ЕП) трябва да има по-голямо право на глас при избирането му. Дебат се очаква и по въпроса какво да се прави с местата, които ще бъдат освободени след напускането на британските депутати.

ЕП иска европейските лидери да избират следващия председател от предложени кандидати на политическите групи – процес, сходен с този, който предостави поста на Жан-Клод Юнкер. Очакванията са обаче лидерите да отхвърлят този вариант, тъй като европейското законодателство ги задължава да вземат предвид резултатите от европейските избори, но не и да се ограничават до предложенията на партиите.

Ройтерс посочва, че е много вероятно европейските лидери да се съгласят и с предложение за намаляване на местата в европарламента на 705 от 751 заради Brexit.