Какво могат да научат привържениците на АЕЦ "Белене" от опита на Словакия?

Германският въпрос

Slovenské elektrárne, както и много енергийни експерти, напомниха за Германия по време на своята защита на ядрената енергия. След аварията на АЕЦ „Фукушима“ германците напълно загърбиха атомните централи. Но германската икономика, най-голямата в Европа и четвърта в света, се нуждае от огромно количество електроенергия, за да може да се развива, а за момента възобновяемите енергийни източници далеч не могат да достигнат инсталирания капацитет, необходим за покриване на постоянно растящото потребление на енергия. 

Следователно Германия експлоатира изключително неекологични електроцентрали на въглища (те съставляват 39% от общия енергиен микс) и преговаря с Русия за доставка на природен газ, за да може да замени и въглищата, докато не подготви окончателно цялата мрежа и потреблението изключително за вятърната слънчевата енергия.

"Днес Германия ще отделя повече емисии във въздуха, отколкото Франция, Обединеното кралство, Испания и Италия заедно", заявяват от Slovenské elektrárne.

Ако Словакия реши да произвежда всичката електроенергия от слънчеви фотоволтаици, ще трябва да инвестира приблизително 13 млрд. евро в това. Сумата е впечатляваща, но когато се погледне към допълнителните разходи за изграждане на АЕЦ „Моховце“ нещата започват да изглеждат по-приемливи.

Имайки  предвид нуждата от незабавни мерки за борба с изменението на климата, ядреният инженер Микел Шнайдер също счита ядрената енергия за фактор в минало време. „Въпросът с времето е от решаващо значение. Времето, с което разполагаме, се скъсява. За по-малко време ще трябва да се направим много повече “, споделя той за Euractiv.sk.

Това, което по-рано се смята за недостатък, децентрализираната мрежа, започва да се приема като предимство.

„Големите ядрени, газови или въглищни централи изискват високо ниво на сложност на мрежата, което не е необходимо за децентрализираните ВЕИ. Изчислихме възвръщаемостта на слънчевата енергия по отношение на разстоянието от мрежата. Днес тя се изчислява в сантиметри, а не в метри“, посочва Шнайдер.

Разходите за генериране на енергия в големи слънчеви централи вече са се понижили до стойностите на конвенционалните източници. Според Шнайдер атомните централи са толкова скъпи, че вече частният капитал отказва да ги финансира.

"За изграждането на електроцентрала в Англия французите поискаха изкупна цена от 92,5 британски лири за мегаватчас (105 евро)", подчертава експертът.

Съхранението на енергия е основно предизвикателство пред възобновяемите енергийни източници. В тази област обаче се раждат нови и нови решения - например гравитационните кули като електроцентрали с помпено съхранение.

Критиците на ВЕИ са склонни да изтъкват, че производството и изхвърлянето на слънчеви панели и огромните витла на вятърните турбини също не са екологични. Освен това в нашите условия слънчевите централи трябва да покрият площ от около 600 квадратни километра, което е почти два града с размерите на Братислава, за да задоволят потреблението.

От друга страна, екологичната тежест на ВЕИ със сигурност е по-ниска от тази на изкопаемите горива, а добивът на уран също не е особено екологичен.

И накрая, хората все пак могат да приемат, че в близост до къщата им има голям масив слънчеви колектори, а не дълбоко хранилище на радиоактивни отпадъци.